Отваря главното меню

Процес срещу ВМРО (обединена)

Процесът срещу Вътрешната македонска революционна организация (обединена) е съдебно дело срещу 19 активисти на организацията, 5 от които са съдени задочно, проведено през юли 1936 г. и довело на практика до преустановяване на активната дейност на организацията.

Процес срещу ВМРО (обединена)
— съдебен процес —
Място София, Царство България
Датировка 8 – 21 юли 1936 г.

Провали през 1935 г.Редактиране

През март 1935 г. е провалена организацията на ВМРО (обединена) в Горна Джумая. На 1 август 1935 г. - международния антифашистки ден, дейци на ВМРО (обединена) окачват знамена по публични сгради в Неврокопско. Полицията залавя извършителите, арестите се разширяват и засягат мрежата на организацията в Неврокопско. Горноджумайският провал води до провал и на Областния комитет в София. На 15 август членовете на комитета са арестувани и в ръцете на полицията попада и печатницата „Симеон Кавракиров“ заедно с много документи, които стават основа на следствието срещу задържаните.

ПроцесРедактиране

През август 1935 г. българската полиция образува служебно дело № 190/1935 г. въз основа на Закона за защита на държавата с цел да се изясни характерът на организацията ВМРО (обединена), при което обвиняеми по членове 282, 291, 292 от НС са:[1]

Име Родно място Обявена народност Позиция
Димитър Влахов Кукуш задочно
Владимир Поптомов Разлог задочно
Васил Ивановски Головраде задочно
Методи Шатаров Прилеп задочно
Арсо Василев Поптодоров Струмица задочно завеждащ печатницата „Симеон Кавракиров“
Асен Чаракчиев Неврокоп македонец
Христо Калайджиев Енидже Вардар българин член на Областния комитет в София, член на емигранстката комисия за работа в братствата
Александър Мартулков Велес българин
Борис Михов Велес българин член на емигранстката комисия за работа в братствата
Григор Динев Стефов Дойран македонец секретар на Окръжния комитет в София
Минко Георгиев Попов Якоруда македонец техническо лице в Окръжния комитет в София
Стефан Георгиев Нанов Маловище македонец секретар на I район в София, редактор и завеждащ издаването на органа на Окръжния комитет „Обединист
Христо Георгиев Димитров Крива македонец секретар на II район в София и член на Окръжния комитет в София
Благой Иванов Попйорданов Велес македонец секретар на III район в София
Филип Георгиев Вригазов Якоруда македонец секретар на IV район в София
Иван Динишев Наков Долни Тодорак македонец член на ВМРО (обединена)
Петър Калчев Керека българин помагач на нелегалната дейност на организацията
Мара Димитрова Петрова Шарланджиева Неврокоп македонка помагач на нелегалната дейност на организацията
Йордан Анастасов Кавадарци българин бивш член, неподдържащ връзки с организацията
 
Георги Занков, Наум Терзиянов и Иван Кацаров пред Съдебната палата в София, 1936 г.

Въз основа на показанията е съставен обвинителният акт, който твърди, че ВМРО (обединена) е поделение на нелегалната БКП, която проповядва насилствена промяна на държавния строй и откъсване на части от територията на страната, изрично подчертавайки, че според идеологията на организацията македонците не са българи, а самостоятелна нация. Защитата ангажира адвокати с леви убеждения, между които и бивши дейци на ВМОРО като Никола Манолев. ВМРО (обединена) и БКП организират и изпращане на протестни писма и телеграми до съда с искане за прекратяване на делото, тъй като то увреждало престижа на България.

На процеса, започнал на 8 юли 1936 година, 9 обвиняеми се обявават за „македонци“, а 5 за „българи“. Всички обвиняеми се обявяват за невинни, защитават национално-освободителния характер на организацията и отхвърлят тя да е класова, като връзките с БКП представят за тактически и така се твърди, че организацията не може да бъде подведена по ЗЗД.

Чаракчиев излага идеологията на ВМРО (обединена) – не крие комунистическите си възгледи, но отрича връзките между ВМРО (обединена) и БКП, поддържа тезата за необходимото отделяне на Пиринска Македония от България и за наличието на „македонска нация“, което обосновава с политически аргументи – изявяването на македонците като българи пораждало подозрения към борбата им у съседните държави и другите македонски народности.

Анастасов, който отдавна не поддържа връзки с ВМРО (обединена), твърди, че македонците са българи и че Пиринска Македония не е завоювана част от Македония. Калайджиев, Михов и Мартулков отричат членството си в организацията.

Свидетели по делото са известни емигрантски дейци като В. Марков, Славчо Клямбов, протогеровисткият водач Перо Шанданов и бивши членове на ВМРО (обединена) като Георги Занков, Павел Шатев, Димитър Сматракалев, Наум Терзиянов. Свидетелите подкрепят тезите на подсъдимите и отхвърлят обвиненията на прокурора. Занков, Шатев и Терзиянов посочват като единствен проводник на комунизма във ВМРО (обединена) Димитър Влахов.

ПрисъдиРедактиране

На базата на полицейското дознание и веществените доказателства съдът окачествява организацията като антидържавна и прокомунистическа, целяща с насилие (въоръжено въстание) да промени държавния строй и да накърни териториалната цялост на страната.

На 21 юли Влахов и Поптомов задочно са осъдени на 12 години и половина затвор. Анастасов, Мара Шарланджиева и Калчев са оправдани, а останалите са осъдени на 5 години затвор и 50 000 лева глоба.

ПоследициРедактиране

Процесът е последната публична проява на ВМРО (обединена) извън Пиринска Македония. В самата Пиринска Македония дейността на организацията също заглъхва – според полицейски доклади съществуващите обединистки групи не проявяват почти никаква активност, освен срещи и разговори.

След процеса организацията постепенно преустановява своята 10-годишна дейност – решението е взето от БКП и е съгласувано с Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал. По решение на Балканския лендерсекретариат се закрива Задграничното бюро на ЦК на организацията и се преустановява издаването на „Македонско дело“. Постепенно дейността на организацията е преустановена и членската ѝ маса се влива в БКП.[2]

БележкиРедактиране

  1. Тзавелла, Христофор, „Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски“, Македония Прес, София, 2003 г., стр. 17
  2. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 231 – 237.