Георги Иванов (опълченец, генерал)

български генерал и опълченец
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Иванов.

Георги Иванов Иванов е опълченец, руски офицер, български генерал-майор.

Георги Иванов
български генерал и опълченец
ЗваниеГенерал-майор
Години на служба1873 – 1913
Служи наЗнаме на Русия Русия
Национално знаме на България България
Род войскиПехота
Битки/войниРуско-турска война (1877 – 1878)
Сръбско-българска война
НаградиВижте по-долу
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1 май 1932 г. (74 г.)

Биография редактиране

Роден е на 10 март 1858 г. в Ямбол. Завършва класно училище в родния си град. През 1873 г. постъпва в Одеското военно училище. Прекъсва обучението си и се записва доброволец в Сръбско-турската война (1876). Участва в боевете при Гредетин, Брестовичка баня, Княжевац и др. През 1877 г. завършва Одеското военно училище. На 15 септември 1977 г. е произведен в офицерско звание подпоручик. Зачислен е в 59-и люблински пехотен полк на Руската армия.

Руско-турска война (1877 – 1878) редактиране

През Руско-турската война (1877 – 1878) е назначен в Българското опълчение. Командир е на III рота от VII опълченска дружина.

След войната редактиране

Завършва Военно-инженерната академия в Санкт Петербург, Русия.

Служи в учебната рота на Пионерната дружина, 2-ра сапьорна рота, като офицер за особени поръчки и като началник на Инженерния отдел на Министерството на войната. Участва в избора и укрепването на Сливнишката позиция през Сръбско-българската война (1885). Началник на Инженерните войски (1889 – 1891). По време на Балканската война е заместник-инспектор на Инженерните войски.

Преподавател по „Фортификация“ във Военното училище. Генерал-майор от 1909 г. Излиза в запаса на Българската армия през 1913 г.

Генерал-майор Георги Иванов умира в София на 1 май 1932 г.

Памет редактиране

На Георги Иванов е наречена улица в квартал „Кръстова вада“ в София (Карта).

Военни звания редактиране

Награди редактиране

Източници редактиране

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 9.
  • Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
  • Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.