Георги Иванов (опълченец, генерал)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Иванов.
Георги Иванов Иванов е опълченец, руски офицер, български генерал-майор.
Георги Иванов | |
български генерал и опълченец | |
Звание | Генерал-майор |
---|---|
Години на служба | 1873 – 1913 |
Служи на | Русия България |
Род войски | Пехота |
Битки/войни | Руско-турска война (1877 – 1878) Сръбско-българска война |
Награди | Вижте по-долу |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт |
Биография
редактиранеРоден е на 10 март 1858 г. в Ямбол. Завършва класно училище в родния си град. През 1873 г. постъпва в Одеското военно училище. Прекъсва обучението си и се записва доброволец в Сръбско-турската война (1876). Участва в боевете при Гредетин, Брестовичка баня, Княжевац и др. През 1877 г. завършва Одеското военно училище. На 15 септември 1977 г. е произведен в офицерско звание подпоручик. Зачислен е в 59-и люблински пехотен полк на Руската армия.
Руско-турска война (1877 – 1878)
редактиранеПрез Руско-турската война (1877 – 1878) е назначен в Българското опълчение. Командир е на III рота от VII опълченска дружина.
След войната
редактиранеЗавършва Военно-инженерната академия в Санкт Петербург, Русия.
Служи в учебната рота на Пионерната дружина, 2-ра сапьорна рота, като офицер за особени поръчки и като началник на Инженерния отдел на Министерството на войната. Участва в избора и укрепването на Сливнишката позиция през Сръбско-българската война (1885). Началник на Инженерните войски (1889 – 1891). По време на Балканската война е заместник-инспектор на Инженерните войски.
Преподавател по „Фортификация“ във Военното училище. Генерал-майор от 1909 г. Излиза в запаса на Българската армия през 1913 г.
Генерал-майор Георги Иванов умира в София на 1 май 1932 г.
Памет
редактиранеНа Георги Иванов е наречена улица в квартал „Кръстова вада“ в София (Карта).
Военни звания
редактиране- Подпоручик (15 септември 1877)
- Поручик (7 януари 1882)
- Капитан (25 декември 1884)
- Майор (1 април 1887)
- Подполковник (2 август 1891)
- Полковник (2 август 1891)
- Генерал-майор (1909)
Награди
редактиране- Орден „Св. Александър“ IV ст. с мечове по средата
- Орден „За военна заслуга“ II ст. на военна лента
Източници
редактиране- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 9.
- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.