Княжевац

град в Сърбия

Кня̀жевац или Гургусовец (на сръбски: Књажевац или Knjaževac; на местния торлашки диалект: Гургусовъц), е град в Източна Сърбия, Зайчарски окръг, близо до границата с България в историческата област Тимошко, административен център на едноименната община.

Княжевац
Књажевац/Knjaževac
      
Герб
Княжевац от моста на Тимок.
Княжевац от моста на Тимок.
43.5° с. ш. 22.4333° и. д.
Княжевац
Страна Сърбия
ОкръгЗайчарски окръг
ОбщинаКняжевац
Площ1202 km²
Надм. височина221 m
Население19 351 души (2002)
Пощенски код19350
Телефонен код019
Официален сайтwww.knjazevac.rs
Княжевац в Общомедия

География

редактиране

Град Княжевац е с умереноконтинентален климат. Най-топлият месец е юли със средни температури от 21,30. Най-хладният месец е януари със средна температура -0,80. През годината там има 306 слънчеви дни, а около 30 дена има снежна покривка.

Населението на града възлиза на 19 351 жители, а на цялата община – 37 172 (2002).

Градът се намира в овощарски и лозарски район. Още от римско време Княжевац е известен със своето вино. Най-застъпените култури в този район са гроздето, сливите, къпините и вишните.

В града добре е развита текстилната индустрия, машиностроенето, хранително-вкусовата промишленост, кожарството и обущарството.

Старото име на Княжевац е Гургусовец или Гургусовъц. През ХVІІІ век Гургусивец е в границите на каза Тимок, Видински санджак. В него е разположена една или повече пътни станции (мензили), издържани от видинското вилаетско управление.[1]

Градът е предаден на Сърбия през 1833 г. и името му е сменено на Княжевац, в чест на тогавашния сръбски княз Милош Обренович.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Княжевац е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

По време на Първата световна война (1915 – 1918) от 13 октомври 1915 градът е под български контрол. Към 1917 година има население от 4900 души.[3] Край града са погребани 317 български войници и офицери от Първата световна война.[4]

Забележителности

редактиране

Княжевац е туристически център. Всяка година се провежда културен фестивал на младежта, който води началото си от 1962.

Побратимени градове

редактиране

Личности

редактиране
Родени в Княжевац
  1. Атанасов, Християн. В Османската периферия: Общество и икономика във Видин и околността през ХVІІІ век, София 2008, с. 111, 114.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 281 и 852.
  3. Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к Военни известия, София, 1917, стр. 30
  4. Кацев-Бурски, Д. Епопея на българския войн: Възспоменателен сборник, т. 6, София, Бял кръст, 1939, с. 404.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 281.
  6. Енциклопадия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 87 – 88.