Георги Митов (офицер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Митов.
Георги Зафиров Митов е български офицер, генерал-майор, участник в Сръбско-българската война (1885), командир на 23-и пехотен шипченски полк, командир на 3-та бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия през и Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник на 9-а дивизионна област и командир на 12-а пехотна дивизия (1915 – 1916) през Първата световна война (1915 – 1918).
| Георги Митов | |
| български генерал | |
| Войни | Балканска война Междусъюзническа война |
|---|---|
| Награди | Военен орден „За храброст“ |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
Биография
редактиранеГеорги Митов е роден Роден е на 1 януари 1862 г. в Самоков в семейството на хаджи Зафир Хаджимитов. През 1880 г. завършва вторият випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище.[1] Служи в Плевенска № 6 пеша дружина, към Военното училище, а по-късно е командир на 23-ти пехотен шипченски полк. На 18 февруари 1910 г. е уволнен от служба, но през 1912 г. е върнат, поради избухването на Балканската война. По време на войната е командир на Трета бригада на Втора пехотна тракийска дивизия (Пловдив, Пазарджик), която освобождава Кърджали и воюва при обсадата на Одрин.[2] Удостоен е с орден „За храброст“.[3]
По-късно е назначен за началник на 9-а дивизионна област, като през 1915 г. е назначен за командир на новосформираната 12-а пехотна дивизия, като остава и началник на дивизионната област.[4]
Генерал-майот Георги Митов умира на 15 март 1925 г. в София.
Семейство
редактиранеГенерал-майор Георги Митов е брат на българските офицери генерал Тодор Митов, подполковник Александър Митов и майор Захария Митов. Негов син е инж. Стоян Митов.
Военни звания
редактиране- Подпоручик (30 август 1880)
- Поручик (30 август 1883)
- Капитан (24 март 1886)
- Майор (1889)
- Подполковник (1893)
- Полковник (2 май 1902)
- Генерал-майор (16 август 1913)
Бележки
редактиране- ↑ Списък на самоковските генерали (1939) // sitebulgarizaedno.com.
- ↑ Една самоковска фамилия и Булаир // Исторически музей – Самоков. Посетен на 27 март 2018 г.
- ↑ Кавалери на Военния орден „За храброст“ // boiniznamena.com. Посетен на 27 март 2018 г.
- ↑ Абаджиев, Г., „12. пехотна дивизия в общо-европейската война през 1915 – 1918 г.“ (статия от възпоменателния сборник „Епопея на българския воин“), с. 225
Източници
редактиране- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 266.