Отваря главното меню

БиографияРедактиране

Тодор Митов е роден на 19 септември 1865 г. в Самоков. На 5 септември 1883 г. постъпва на военна служба. През 1885 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, като на 30 август е произведен в чин подпоручик и зачислен във 2-ри пехотен струмски полк. През 1896 г. завършва и Генералщабна академия в Белгия.

Сръбско-българска война (1885)Редактиране

През Сръбско-българската война (1885) е командир на 4-та рота от 2-ри пехотен струмски полк и Радомирската опълченска дружина. Сражава се при Брезник и Пирот.

През 1887 г. е произведен в чин поручик, през 1899 г. е назначен за старши адютант е в Първа пехотна софийска дивизия, през 1900 г. е произведен в чин капитан. Служи в 1-ви, 4 и 3 конен полк. През 1896 г. завършва Генералщабна академия в Белгия, а през 1898 г. е произведен в чин майор. Служи като началник-щаб на 1-ва бригада от Втора пехотна тракийска дивизия, през 1904 г. е произведен в чин подполковник, а от 1906 г. е началник-щаб на Трета пехотна дивизия. На 15 октомври 1908 г. е произведен в чин полковник. Служи като командир на Девети пехотен пловдивски полк (1909 г.) и началник на Военното училище (1911 г.).

Балкански войни (1912 – 1913)Редактиране

През Първата балканска война командва 1-ва бригада от Седма пехотна рилска дивизия и участва в боевете при Булаир.

По време на Междусъюзническата война (1913 г.) воюва със сърбите при Кочани, Струмица и Калиманци.

След войната е начело на 1-ва бригада от Шеста пехотна бдинска дивизия (1914 г.), ръководи отдел „Военноучебни заведения“ (1915 г.).

Първа световна война (1915 – 1918)Редактиране

През войната е начело на Осма пехотна тунджанска дивизия в състава на Първа българска армия, воюва на Македонския фронт при Скопие, Битоля, Охрид и завоя на р. Черна. През 1916 година преминава в запаса.

Генерал-майор Тодор Митов умира през 1951 година.

СемействоРедактиране

Генерал Тодор Митов е брат на българските офицери генерал-майор Георги Митов, подполковник Александър Митов и майор Захария Митов.

НаградиРедактиране

  • Военен орден „За храброст“ III степен, 2-ри клас
  • Княжеский орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата, IV степен с мечове отгоре и V степен без мечове
  • Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военни отличия

ИзточнициРедактиране