Георги (Гьорче, Гьорше) Мустрев, известен като Самарджията, е български възрожденец, открил в 1859 година заедно със сина си Никола Мустрев първото българско училище в Охрид.

Георги Мустрев
български просветен деец
Роден

БиографияРедактиране

Мустрев е роден в Охрид. Учи в Бигорския манастир.[1] По професия е самарджия. Към 1830 година се научава да пише на български - един от първите в Охрид. През 1859 година открива в дома си първото българско вечерно частно училище[2][3] заедно със сина си Никола Мустрев, който е възпитаник на Зографския манастир[4]. Двамата са насърчени в начинанието си Партений Зографски, с когото поддържат лична кореспонденция.[5] С дейността си той си навлича гнева на владиката Мелетий. Вследствие на неговия натиск, баща и син Мустреви са оклеветени като панслависти и хвърлени за няколко месеца в затвора в Дебър заедно със Стефан Мустрев, Григор Пърличев и Яким Сапунджиев.[6]

През 1864 година руският дипломат Михаил Хитрово пише за Мустрев:

По професия Мустрев е самарджия. Той се занимава с изработването на самари – дървени товарни седла, от което получава твърде скромни средства за съществуване. Синът на Мустрев има в Охрид малък дюкян с всякаква стока и между другото с книги. Човек от просто произхождение, без особено образование, Мустрев е съумял да си спечели честно име между съотечествениците си, които са се посветили отдавна да служат неуморно на своята народност...

Без никакви средства във време, когато никой още не е мислил за пробуждането на славянската народност в Турция, Мустрев е създал първото българско училище в Охрид, където той безвъзмездно преподавал славянското четмо на няколко момчета, и то вечер, както за да избегне преследванията на митрополита и на охридските гръкомани, така и поради своите занаятчийски занимания, които не му оставяли време през деня...

Сега българският език получава вече повсеместно право на гражданственост, но първите дейци за пробуждане на славянската народност в Охрид, които имат в своите редици покойните братя Миладинови, са получили първите познания за правата на отечествения си език в бедното училище на Мустрев под негово ръководство и самарджията Мустрев с право може да бъде признат за един от първите дейци на това народно пробуждане.[7]

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 40.
  2. „Архивите говорят“, архив на оригинала от 5 октомври 2013, https://web.archive.org/web/20131005074223/http://www.archivesforbalkans.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?qs=0002&sl=0090&ord=pos&ind=20&us=&vis=000009&start=181&s=001&p=0090&n=&sstr=&ssec=0090&boolean=&bac=Search&g=, посетен 5 октомври 2013 
  3. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония, София, 1984, стр. 605.
  4. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.440.
  5. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 85.
  6. Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония. Неиздадени записки и писма, Издателство Български писател, София, 1984, стр. 262.
  7. Македония. Сборник от документи и материали. София, 1978, с. 209.