Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Павлов.

Георги Павлов – Павлето е български художник живописец и художествен критик. Творчеството му е основно в областта на пейзажа, градския пейзаж, портрета и интериора.

Георги Павлов – Павлето
Роден
31 август 1913 г.(1913-08-31)
Починал
29 юли 1995 г. (на 81 г.)
Националност Флаг на България България
Академия Държавна художествена академия в София
Учители проф. Борис Митов
Направление живопис

БиографияРедактиране

 
Паметна плоча на Георги Павлов – Павлето на входа на дома му на ул. „Раковски“ № 86А, София

Роден е на 31 август 1913 г. в Чипровци. Завършва гимназия в Монтана (1934) и живопис при проф. Борис Митов в Държавната художествена академия в София (1940).[1]

През 1948 г. е назначен за художествен редактор на списание „Дружинка“. През периода 1957 – 1958 е редактор на отдел „Художествена критика“ на вестник „Народна култура“. През 1960 – 1961 г. е редактор на културния отдел на списание „Лада“.[1]

През 1958 г. пътува до Москва, през 1966 г. – до Алжир и Франция, през 1969 г. – до Мюнхен, Брюксел, Амстердам, Лондон, Париж, а през 1970 г. – отново до Мюнхен.[1]

През 1969 г. играе във филма на Конрад Волф „Гоя“.[1]

Умира на 29 юли 1995 г. в София.[1]

ТворчествоРедактиране

През 1942 г. организира първа самостоятелна изложба в салона на КООП в София, а на следващата година – втора самостоятелна изложба в салона на Чиновническото дружество.[1]

Участва в представителна изложба на СБХ в Будапеща (1944) и Букурещ (1946). През 1947 г. е третата му самостоятелна изложба – в галерия „Призма“.

Четвъртата му самостоятелна изложба е през 1965 г. в изложбената зала на ул. „Раковски“ 125, а петата самостоятелна изложба – „100 рисунки“ – през 1968 г. в изложбената зала на бул. „Руски“ 6.[1]

През 1974 г. Павлето има юбилейна изложба в залата на „Раковски“ 125, а през 1985 г. – юбилейна ретроспективна изложба.[1]

Сътрудничи на вестници и списания със свои илюстрации. Автор е на монографии за български художници, сред които за Теню Пиндарев, Кирил Цонев, Георги Попов.

Творби на Павлето се притежават от Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, много художествени галерии в страната, както и от частни колекционери в България и в чужбина.

Автор е на две стихосбирки – „Вятър над Огоста“ (1985) и „Когато кестените спят: рисунки и стихове“ (1993).

Отличия и наградиРедактиране

Удостоен е с ордените „Кирил и Методий“ I степен (1959) и „Народна република България“ II степен (1973).[1]

През 1967 г. е удостоен със званието „Заслужил художник“, а през 1979 г. – със званието „Народен художник“.[1]

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране