Георги Пенков (революционер)

български революционер
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за дееца на ВМОРО и ВМРО. За за други личности на име Георги Пенков вижте Георги Пенков. За за други личности на име Георги Николов вижте Георги Николов.

Георги Пенков Николов с псевдоним Г. Сербезов[1] е български революционер анархокомунист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация.[2]

Георги Николов
български революционер
Роден
Починал
1925 г. (34 г.)

БиографияРедактиране

Пенков е роден на 9 март 1890 година в пиринското село Мечкул, тогава в Османската империя. Произхожда от богато семейство. Учи в Горна Джумая. В 1903 година завършва I прогимназиален клас в София и става учител в Мечкул. Влиза във ВМОРО и се присъединява към четата на Яне Сандански като секретар и телохранител. След Младотурската революция става член на терористична група в София. Участва в банков обир. Държи дъскорезна фабрика, гатер в Предела. В 1910 година е заловен и осъден на смърт, но в 1913 година успява да избяга от затвора и се връща в Мечкул. След Първата световна война поддържа връзки с ВМРО. Подпомага Алеко Василев в 1923 година при спасяването на лидерите на Септемврийското въстание в Пиринско. През май 1924 година минава в нелегалност и участва като делегат на Серския окръжен конгрес. След убийството на Алеко Василев се самообявява за временно завеждащ Петрички окръг и обикаля с чета в Пирин.[3] През юни 1925 година е заловен в Банско от дейци на ВМРО и е убит в Суходол.[4][5][6]

Атанас Джолев пише за него: „Беше много начетен и умен човек, минаваше за анархист, имаше дъскорезница на водна енергия в Предел (Пирин) и там живееше със семейството си и идваше само за конференции и при нас като предварително поканен. Дискутираше по много организационни въпроси и много мъдро.“[7]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.25, 86
  2. 126 години от рождението и 89 години от смъртта на революционера Георги Пенков. // Сите българи заедно. Посетен на 23 септември 2020 г.
  3. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.176.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 50.
  5. Пърличев, Кирил. Убийството на Тодор Александров: (Изследване и документи). София, Веда МЖ, 2002. с. 19.
  6. Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 121.
  7. Една македонистка изповед на войводата Атанас Джолев. // Сите българи заедно. Посетен на 23 септември 2020 г.