Алеко Василев
Александър Василев Попдимитров, известен като Алеко паша, Орфо и Орфански,[1] е български революционер от влашки произход,[2][3] войвода на Вътрешната македонска революционна организация, организатор на убийството на Тодор Александров.
| Алеко Василев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1891 г.
|
|---|---|
| Починал | 12 септември 1924 г.
|
| Учил в | Сярско българско педагогическо училище |
| Алеко Василев в Общомедия | |
Биография редактиране
Василев е роден в 1890[4][5][6] или в 1891 година[7] в българо-влашкото градче Долна Джумая, днес Ираклия, Гърция. Учи в Сярското българско педагогическо училище, което напуска в 1906 година и до Балканската война е български екзархийски учител в село Кюприя, Сярско (днес Гефируди). Привърженик е на крилото на Яне Сандански във ВМОРО.
По време на Балканската война е в четата на Яне Сандански, която подпомага действията на Седма рилска дивизия. След Междусъюзническата война се установява в Петрич и в 1914 година става началник на местната полиция. През 1915 година по време на участието на България в Първата световна война е командир на партизански взвод към Единадесета македонска дивизия, а през 1917-1918 година е на служба в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост при генерал Александър Протогеров.[8]
След войната създава в Пиринска Македония военна организация, която от началото на 1920 година се слива с възстановената ВМРО. Василев е петрички окръжен войвода и пълномощник на Централния комитет на ВМРО за Серски, Струмишки и Солунски революционен окръг. Групови началници в окръжната чета на Алеко паша са Тома Радовски, Митьо Илиев и Стефан Кръстев-Пиперката, а Ангел Коларов и Георги Хазнатарски са помощник окръжни войводи на Алеко Василев.[9]
Заедно с Георги Атанасов осъществяват Неврокопската акция на ВМРО в 1922 година. Василев потушава Септемврийското въстание в Разлога, но спасява ръководителите му като ги задържа за заложници. Помилвани са Методи Алексиев, Георги Захов, Тодор Ангелов, Владимир Поптомов, Костадин Патоков, Стефков и други, с цел да бъдат изпратени с чети в Егейска Македония.[10] Сред спасените е Георги Топалов.[11]
Алеко паша влиза в разногласие с Тодор Александров и организира убийството му на 31 август 1924 година. След две седмици Василев загива в Горна Джумая (днес Благоевград) в така наречените Горноджумайски събития,[12] убит от приближения на Иван Михайлов Кирил Дрангов.[13][7][14][15][16]
-
Четата на Алеко Василев -
Четата на Алеко Василев -
Алеко Василев, Крум Петишев, Тодор Александров, неразпознат и Силко Цветков. Снимка от Държавна агенция „Архиви“ -
Георги Атанасов, Александър Протогеров и Алеко Василев -
Бележки редактиране
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 7, 73.
- ↑ „Битката за Тодор Александров в Р Македония“, в-к „Македония“, брой 32, 9 септември 1998 г., архив на оригинала от 26 октомври 2009, https://www.webcitation.org/query?id=1256579684202375&url=www.geocities.com/Athens/Oracle/3424/mak/t_aleks.html, посетен на 26 октомври 2009
- ↑ Д-р Димитър Л. Тюлеков. „12 септември-ден на измислен геноцид или на нова братоубийствена развръзка“ // Архивиран от оригинала на 2006-10-22. Посетен на 2008-03-10.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 25.
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 245. (на македонска литературна норма)
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 126.
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 135.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 25.
- ↑ Радовски, Александър. Войводите от Чучулигово. Велико Търново, Фабер, 2019. с. 16.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 143.
- ↑ Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 1996, стр. 30.
- ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 272 – 273.
- ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.133
- ↑ Заговорътъ противъ Тодоръ Александровъ. По данни на Вѫтрешната Македонска Революционна Организация. 1924.
- ↑ Гаджев, Иван. „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, том 1, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, София, 2007, стр. 429-430.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 69-70.