Георги Саров
Георги Йоргакиев Саров с псевдоними Кубрат и Хаджи Серафим[1] е български свещеник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, един от най-дейните революционери в Малкотърновския революционен район.[2]
| Георги Саров | |
| български свещеник и революционер | |
 | |
| Роден |
1869 г.
|
|---|---|
| Починал | 1910 г.
|
Биография редактиране
Роден е в лозенградското село Пирок в 1869 година. Учи в родното си село и в Лозенград и негов учител е Петър Киприлов. Георги Саров става учител на 16 години и след това свещеник. Жени се и е изпратен от владиката в нова енория. Установява се в Паспалово, където къщата му служи за укритие на нелегални дейци за освобождение.[3] През есента на 1898 година го посещава преминалият в нелегалност деец на ВМОРО Лазар Маджаров, по чията препоръка към къщата ми е направено подземно скривалище. Домът на Георги Саров става центъра в селото на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Саров взема активно участие в изграждане на комитетските мрежи.[4] В село Паспалово се създава комитет на ВМОРО, за чийто председател е избран поп Георги Саров.[5] Той ръководи преминаване на границата и пренасяне на пушки за организацията.[6] Саров участва в Илинденско-Преображенското въстание.[7] След неуспеха на въстанието поп Георги се мести със семейството си в България, където е свещеник две години в ямболското село Първенец, а след това една година в Сливен, а после в село Белеврен и накрая в село Бата, Поморийско.[8]
Умира в 1910 година в село Бата.[2]
Син на поп Георги Саров е Никола Георгиев Саров, македоно-одрински опълченец, местоживеене в Батаджик, праматарин, IV отделение, записан в 1 рота на Лозенградската партизанска дружина, носител на сребърен медал „За заслуга“.[9]
Бележки редактиране
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 57, 99.
- ↑ а б Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). София, ИК „Ваньо Недков”, 2007. ISBN 9789549462166. с. 83.
- ↑ Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). София, ИК „Ваньо Недков”, 2007. ISBN 9789549462166. с. 83 - 84.
- ↑ Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). София, ИК „Ваньо Недков”, 2007. ISBN 9789549462166. с. 85.
- ↑ Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). София, ИК „Ваньо Недков”, 2007. ISBN 9789549462166. с. 86.
- ↑ Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). София, ИК „Ваньо Недков”, 2007. ISBN 9789549462166. с. 91.
- ↑ Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). София, ИК „Ваньо Недков”, 2007. ISBN 9789549462166. с. 95.
- ↑ Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). София, ИК „Ваньо Недков”, 2007. ISBN 9789549462166. с. 105.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 605.