Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Георгиев.

Георги Стоянов Георгиев е български писател и военен деец от XX век.

Георги Ст. Георгиев
български писател и военен деец
български писател и военен деец
Роден4 декември 1896 г.(1896-12-04)
Починал5 януари 1980 г. (на 83 г.)
София
Професияслужител в Министерство на правосъдието
Националност България

Роден е в София. Поради политическата конюнктура след 9 септември 1944 г. остава малко известен на широката публика[1]. Приет от мнозина (като проф. Михаил Арнаудов) за един от най-добрите български писатели между двете световни войни, той не е харесван от комунистическата власт и след 1944 г. няма възможност да развива литературна дейност.[2]

Биография

редактиране

Роден е в София, 4 декември 1896 г. в семейството на кадровия военен полковник Стоян Георгиев.

Преди I световна война

редактиране

Георги Ст. Георгиев завършва Първа софийска мъжка гимназия, негов класен ръководител е видният възрожденец и просветен деец Благой Димитров. Сред съучениците му са Стоян Хаджибонев - по-късно певец в легендарния хор „Гусла“, и Донко Влайков - племенник на Тодор Влайков. След завършване на гимназията Георгиев кандидатства и е приет за редовен студент по „Право“ в Софийския университет.

Първа световна война

редактиране

Началото на войната заварва Георгиев в 1-ви курс на СУ. Постъпва в Школата за запасни подпоручици в Княжево и изкарва съкратения курс в нея. През септември 1916 г. като офицерски кандидат заминава за Северния фронт в Добруджа. Зачислен е като взводен командир в 3-та рота, 1-ва дружина, 41-ви полк, 1-ва пехотна софийска дивизия. Командири са му: на ротата - поручик Радомир Стефанов, на дружината - подполковник Георги Георгиев, на полка - подполковник Хараламби Тошков.

На 19 септември 1916 г. в първата атака на Кубадинската позиция е ранен в гърдите и лявата ръка[3]. След дълги перипетии той завършва лечението си в софийската болница „Червен кръст“. За раняването получава първия си орден „За храброст“. През март 1917 г. за заслуги е произведен в звание подпоручик.

През април същата година Георгиев, заедно с полка си, е пратен на Южния фронт в Македония. Вечерта на 1 май 41-ви пехотен полк заема позиции на завоя на река Черна.

“…Роден съм на 4 декември 1896 и с набора си (46) завърших Школата за зап. подпоручици, както се наричаше тогава, във възможно най-кратко време – 5 месеца и 12 дни. Попаднах в един от най-добрите полкове – 41-ви пехотен, Първа софийска дивизия. Участвах в Добруджа, гдето бях тежко ранен при първата атака на Кубадин – картечен куршум прониза гърдите ми до самото сърце. Военноинвалид съм. После в Румъния – страшните уморителни походи, боевете и студовете на Серет – 35 под нулата. Македония – най-напред в Завоя на Черна и после до края в Битолското поле. Попаднах в заложничество (в състава на трите дивизии: Първа, Шеста, Сборна – 80 хил. души). Организирах бягство и с четирима офицери избягах, като за единадесет нощи минах 230 километра. Газих в брод Вардара съвсем гол (13 ноември, в 3 часа през нощта).

В полка осем души поручици, седем от които гимназиални учители и адвокати и един на действителна служба, бяха взводни командири, аз подпоручик, студент с един семестър и на 21 година бях ротен командир. Действующият поручик подаде рапорт до командира на полка с оплакване как може той, по-възрастен от мене, с един чин в повече и действующ, да е взводен, а аз ротен. Но командирът на полка сложи на рапорта му следния надпис: „Аз раздавам ротите си не по старшинство, а по достойнство.“

Награден съм с три ордена за храброст, два от които са златни, първа степен. За бягството от заложничество командирът сметна, че това е подвиг, представи ме, бях награден с Ордена за военна заслуга, със зелен венец (военно отличие).

Изпълних дълга си докрай, като написах спомените си от войната „Един от първа дивизия“, които за седем години претърпяха пет издания…”

Външни препратки

редактиране