Михаил Арнаудов
Тази статия е за българския историк и етнограф. За българския писател Михаил Георгиев Арнаудов вижте Михаил Лъкатник. За свещеника вижте Михаил Арнаудов (свещеник).
Михаил Петров Арнаудов е български фолклорист, литературен историк, етнограф, редовен член на Българската академия на науките, на Украинската академия на науките, литературната академия „Петьофи“, доктор хонорис кауза е на университетите в Хайделберг (1936) и Мюнстер (1943).[1][2]
| Михаил Арнаудов | |
| български фолклорист, литературен историк, етнограф | |
.jpg) Михаил Арнаудов, 1933 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден | Михаил Петров Арнаудов
5 октомври 1878 г.
|
|---|---|
| Починал | 18 февруари 1978 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Софийски университет Карлов университет |
| Научна дейност | |
| Област | Филология, етнография |
| Работил в | Софийски университет БАН |
| Публикации | „Психология на литературното творчество“ (1931) „Очерци по българския фолклор“ (1934) |
| Михаил Арнаудов в Общомедия | |
Биография
редактиране
Роден е на 17 октомври (5 октомври стар стил) 1878 година в Русе[1] в семейството на Петър Сибинов Арнаудов, търговец на жито от Тетово, чиито корени са от тетовското село Вратница, и Друмка Михайлова Панова от Русе.[3] По-малък негов брат е композиторът и оперен диригент и режисьор Илия Арнаудов. Майка му почива, когато е на осем години, и баща му се жени повторно. Завършва средното си образование в Русе.[4]
Първата публикация на Арнаудов е текстът на зрелостния му изпит по литература, публикуван в русенското списание „Извор“ през 1895 година. Следва славянска филология във Висшето училище (днешния Софийски университет „Свети Климент Охридски“) в София през периода 1895 – 1898 година.[1] Като редовен студент публикува първите си научни статии: „Произход и родина на старобългарския език“ и „Българските народни приказки и тяхното потекло“.[5] По-късно специализира в университетите в Лайпциг и Берлин (1898 – 1900), а през 1900 – 1903 година е учител във Видин и София.[1] През 1904 година защитава докторат по философия, славянска филология и индология в Прага.[1]
От 1908 година Михаил Арнаудов е редовен доцент по обща литературна история в Софийския университет, от 1914 година е извънреден професор, а от 1919 година – редовен професор, като от 1928 година оглавява катедрата по сравнителна литературна история. През 1921 – 1922 година е декан на Историко-филологическия факултет, през 1926 година за кратко е директор на Народния театър, а през 1935 – 1936 година е ректор на Софийския университет. От 1918 година е дописен, а от 1929 година – действителен член на Българската академия на науките, през 1940 – 1943 година ръководи Историко-филологическия клон на академията. От 1922 година е член на Българския археологически институт.[1] Членува в масонската ложа[6] „Светлина“. Член-учредител е на Македонския научен институт.[7]
От юни до септември 1944 година Михаил Арнаудов е министър на народното просвещение в правителството на Иван Багрянов. След Деветосептемврийския преврат през същата година е отстранен от академичните си длъжности и е арестуван. През 1945 година е осъден е от т.нар. Народен съд на доживотен затвор за участието си в кабинета на Багрянов (присъдата е отменена от Върховния съд през 1996 година).[8] През февруари 1946 г. 54 интелектуалци пишат писмо до регентите, министъра на правосъдието и Националния комитет на ОФ с молба той да бъде амнистиран, като се обосновават подробно с неговите научни, обществен и преподавателски приноси. Кръстьо Сарафов саморъчно добавя под текста: „Най-голямата ми радост по случай петдесетгодишния ми юбилей ще бъде амнистирането на професор Михаил Арнаудов“. Реабилитацията обаче става след почти 10 години – на 28 юни 1954 година.[9] След това комунистическият режим му разрешава и да публикува.[1] С решение на Министерски съвет имуществото му е възстановено на 17 май 1960 година.[10] През 1968 г. е удостоен с орден „Народна република България“, първа степен.
Умира на 18 февруари 1978 година в София.[1]
Библиография
редактиране
Акад. Арнаудов е автор на повече от 50 монографии, посветени на Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели, Васил Априлов, Иван Селимински, Георги Раковски, Любен Каравелов, Тодор Влайков и др. Изследва творчеството на класиците на българската литература – Иван Вазов, Пейо Яворов, Кирил Христов, Йордан Йовков, Димчо Дебелянов и други.
- Увод в литературната наука. 1920.
- Кукери и русалии. 1920.
- Вградена невеста. 1920.
- Неофит Хилендарски Бозвели. 1930.
- Български пословици. 1931.
- Психология на литературното творчество. 1931.
- Гьоте като човек, поет и мислител. 1932.
- Очерци по българския фолклор. 1934.
- Тодор Г. Влайков: Литературно и обществено дело 1865 – 1885 – 1935. 1935.
- Априлов. Живот, дейност, съвременници. 1936.
- Български народни песни, т. 1 – 3. 1938 – 1939.
- Български народни приказки. 1938.
- Селимински. Живот, дело, идеи. 1938.
- Творчество и критика. 1938.
- Иван Вазов. 1939.
- История на Софийския университет Климент Охридски 1888 – 1918. 1939.
- Екзарх Йосиф и българската културна борба след създаването на Екзархията (1870 – 1915), т. 1. 1940.
- Творци на българското възраждане. 1940.
- Борци и мечтатели. Литературни портрети. 1941.
- Българското възраждане. 1941.
- Непознатият Бозвели. 1942.
- Паисий Хилендарски. 1942.
- Братя Миладинови. 1943.
- Софроний Врачански. 1943.
- Български образи. Литературни студии и портрети, т. 1. 1944.
- Строители на българското духовно възраждане. 1954.
- Из живота и поезията на Иван Вазов. 1958.
- Яворов. Личност, творчество, съдба. 1961.
- Баладни мотиви в народната поезия, т. 1. 1964.
- Живот и дейност на екзарх Йосиф. 1965.
- Българското книжовно дружество в Браила 1869 – 1876. 1966.
- Кирил Христов. Живот и творчество. 1967.
- Г. С. Раковски. София, 1967.
- Веркович и „Веда Словена“. 1968.
- Григор Пърличев. 1968.
- Студии върху българските обреди и легенди. 1971 – 1972.
- Дневник. Публицистика. Речи. 2010.
Източници
редактиране- Регионална библиотека „Л. Каравелов“ – Русе. Лицата на Русе – Михаил Арнаудов. Посетен на 9 август 2020.
- Духовното наследство на акад. Михаил Арнаудов, публикация на Регионална библиотека „Л. Каравелов“ – Русе от 16 юни 2020 г.
- От и за Михаил Арнаудов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Арнаудова, Искра. Михаил Арнаудов. Човекът и ученият. Литературна анкета и характеристика, София, 1977.
- Академик Михаил Арнаудов – Ученият и творецът. Сборник с научни изследвания. С.: Академично изд. Проф. М. Дринов, 2006. ISBN 978-954-322-117-2
- Арнаудова, Искра. Един творчески живот. Михаил Арнаудов отблизо. София: Изток-Запад, 2013.
- Димитров, Е. Досието на Михаил Арнаудов. С.: Вулкан 4, 2007. ISBN 978-954-488-109-2
- Димитров, Е. Публицистиката на Михаил Арнаудов. София: Изток-Запад, 2014. ISBN 978-619-152-432-7
Родословие
редактиране| Сибин | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петър Арнаудов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стефана Симидова | Михаил Арнаудов (1878 – 1878) | Илия Арнаудов (1889 – 1946) | Димитър Арнаудов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петър Арнаудов (1924 – 2016) | Люба Димчева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Росица Димчева | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
редактиране
Бележки
редактиране- ↑ а б в г д е ж з Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 34 – 35.
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. V (от фонд № 290 до фонд № 380). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 40 – 42.
- ↑ Арнаудова, Искра. Михаил Арнаудов. Човекът и ученият. Литературна анкета и характеристика, София, 1977, с. 10 – 11.
- ↑ Арнаудова, Искра. Михаил Арнаудов. Човекът и ученият. Литературна анкета и характеристика, София, 1977, с. 12 – 15.
- ↑ сп. „Училищен преглед“ 1898 г., год. III, кн. 7 и 8; и 1901 г., год. VI, кн. 11.
- ↑ Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
- ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 691.
- ↑ Азманова-Рударска, Елена. Оцеляването на Иван Грозев след 1944 година // abcdar.com. с. 9 – 10.
- ↑ Записка от Вълко Червенков от 17 май 1960 г. (факсимиле) – 2 страница // Архивиран от оригинала на 2014-11-08. Посетен на 2014-11-08.
