Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за реката в Северна Македония. За реката в Сърбия, която понякога се нарича Църна река, вижте Църни Тимок.

Църна, по-известна с книжовната форма Черна (на македонска литературна норма: Црна, произнасяно Църна), е река в Северна Македония, най-големият десен приток на Вардар. Дължината ѝ е 207 километра.

Черна
Izvori Crna Reka.JPG
Изворите на Църна
North Macedonia relief location map.jpg
41.4059° с. ш. 21.1181° и. д.
41.555° с. ш. 21.9803° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Дължина 207 km
Начало
Място Любен
Координати 41°24′21.21″ с. ш. 21°07′05.13″ и. д. / 41.405892° с. ш. 21.118092° и. д.
Надм. височина 780 m
Устие
Място Вардар
Координати 41°33′18″ с. ш. 21°58′49″ и. д. / 41.555° с. ш. 21.980278° и. д.
Надм. височина 129 m
Черна в Общомедия

ПътРедактиране

Черна извира от извора Църна дупка в близост до село Железнец на надморска височина от 760 метра. От извора си до село Бучин Църна тече през областта Демир Хисар, а от Бучин до село Скочивир през най-голямата котловина в Македония Пелагония. През Пелагония реката тече в посока север-юг, а при село Брод прави голям завой и потича на североизток. При село Скочивир реката влиза в Скочивирската клисура, най-дългият пролом в Северна Македония. Реката тече през областта Мариово, където има характер на планинска река – бърза, с тясно корито и високи брегове. В землището на село Галище Черна навлиза в Тиквешкото езеро, язовир оформен преди края на Скочивирската клисура.

По-големи притоци на Черна са Драгор, Йелашка река, Белашица, Блато и други.

Икономическо значениеРедактиране

Водите на Черна се използват за напояване и производство на електричество. След язовирната стена при село Возарци до устието си във Вардар при античния град Стоби, Църна има характер на равнинна река.

ДругиРедактиране

Край големия завой на Черна през Първата световна война се разиграва мащабно сражение между българските и съглашенските части, известно като Битка при завоя на Черна.

ЕтимологияРедактиране

Българското име на реката е превод на тракийското име Erigon, запазено в античните гръцки източници като Εριγών (на новогръцки Εριγώνας), означаващо „черен“, сродно с гръцкото έρεβος „мрак“, албанското errët „тъмен“, арменското erek „вечер“, нордическото røkkr „мрак“, готското riqis „мрак“, санскритското rájas „нощ“, тохарското orkamo „тъмен“[1].

БележкиРедактиране

  1. Katičic', Radoslav. Ancient Languages of the Balkans. Paris: Mouton, 1976: 147