Георги Чакъров (възрожденец)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Чакъров.
Георги С. Чакъров e български общественик, деец на Българското възраждане в Македония.
| Георги Чакъров | |
|---|---|
| български възрожденец | |
 |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
| Политика | |
| Депутат | |
| (1877 – 1878) | |
БиографияРедактиране
Роден е в 1829 година в град Струга. Виден народен деец в българската църковна борба. Сподвижник на Братя Миладинови, с които е арестуван в 1861 година, но е освободен. В 1876 година е избран за български депутат от Охридско в Османския парламент. Баща е на дейците на ВМОРО Александър Чакъров, Станислав Чакъров и Славка Чакърова,[1] както и на Анастасия Чакърова, съпруга на Димитър Узунов и майка на Христо Узунов.[2] След Руско-турската война е член на Охридската българска община.[3] Чакъров е много близък приятел на Григор Пърличев, който при известието за смъртта му възкликва „Бре!... И тази ли планина се повали.“[4]
Чакъров умира в 1892 година на 63-годишна възраст.[5]
Атанас Шопов го описва като
| „ | стар, родолюбив българин... человек с дълбоко гръцко образование и начитан...[6] който има своите заслуги пред олтаря на българското възраждание в оная страна... Какъвто портрет, каквато българска картина и да е излязла от петдесет години насам, портрет или картина, които да представляват някой български деятел, нещо из българския живот и история, из църковния български въпрос - всичко Чакъров си е достави и е украсил стените на дома си. Сам Чакъров е живата история на въпроса. Той дълго време е бил член в правителствени учреждения и е давал силна поддръжка на деятелите по въпроса. Турския и гръцкия език знае много добре и е много чел всевъзможни исторически и археологически книги. Турското население го уважава и питае доверие към него, защото е човек, който обича истината. Чакъров е душа човек. Той е имал грамадно състояние, но последните години го е изгубил, вследствие на което се е предал на пиянство.[7] | “ |
БележкиРедактиране
- ↑ Исторически албум на град Струга, София, 1930, стр. 35.
- ↑ Радев, Симеон. Ранни спомени, Български писател, София, 1969, стр. 162.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 642.
- ↑ Петър Карчев, През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 19. ISBN 954321056X
- ↑ Радев, Симеон. Ранни спомени, Български писател, София, 1969, стр. 322.
- ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 285.
- ↑ Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 304.