Георги Чакъров (възрожденец)
Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Чакъров.
Георги Стефанов Чакъров e български общественик, деец на Българското възраждане в Македония.
| Георги Чакъров | |
|---|---|
| български възрожденец | |
 |
|
|
|
|
| Роден |
1829 г.
|
| Починал |
1892 г.
|
|
|
|
| Етнос | българи |
| Политика | |
| Депутат | |
| (1877) | |
БиографияРедактиране
Роден е в 1829 година в град Струга. Виден народен деец в българската църковна борба. Сподвижник на Братя Миладинови, с които е арестуван в 1861 година, но е освободен. В 1876 година е избран за български депутат от Охридско в Османския парламент. Баща е на дейците на ВМОРО Александър Чакъров, Станислав Чакъров и Славка Чакърова,[1] както и на Анастасия Чакърова, съпруга на Димитър Узунов и майка на Христо Узунов.[2] След Руско-турската война е член на Охридската българска община.[3] Чакъров е много близък приятел на Григор Пърличев, който при известието за смъртта му възкликва „Бре!... И тази ли планина се повали.“[4]
Чакъров умира в 1892 година на 63-годишна възраст.[5]
Атанас Шопов го описва като
| „ | стар, родолюбив българин... человек с дълбоко гръцко образование и начитан...[6] който има своите заслуги пред олтаря на българското възраждание в оная страна... Какъвто портрет, каквато българска картина и да е излязла от петдесет години насам, портрет или картина, които да представляват някой български деятел, нещо из българския живот и история, из църковния български въпрос - всичко Чакъров си е достави и е украсил стените на дома си. Сам Чакъров е живата история на въпроса. Той дълго време е бил член в правителствени учреждения и е давал силна поддръжка на деятелите по въпроса. Турския и гръцкия език знае много добре и е много чел всевъзможни исторически и археологически книги. Турското население го уважава и питае доверие към него, защото е човек, който обича истината. Чакъров е душа човек. Той е имал грамадно състояние, но последните години го е изгубил, вследствие на което се е предал на пиянство.[7] | “ |
РодословиеРедактиране
| Стефан Чакъров | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Чакъров (1829 — 1892) | Агния Сапунджиева | Апостол Чакъров | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Узунов (1842 — 1887) | Анастасия Узунова (1862 - 1948) | Александър Чакъров (1869 - 1910) | Славка Пушкарова (1879 — 1956) | Никола Пушкаров (1874 — 1943) | Станислав Чакъров (1884 — ?) | Иван Чакъров | Наум Чакъров (1869 - 1903) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Перикъл Дудулов (около 1869 — ?) | Аспасия Дудулова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
БележкиРедактиране
- ↑ Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 35.
- ↑ Радев, Симеон. Ранни спомени, Български писател, София, 1969, стр. 162.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 642.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 19.
- ↑ Радев, Симеон. Ранни спомени, Български писател, София, 1969, стр. 322.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 285.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 304.