Александър Чакъров

български учител и революционер
Тази статия е за дееца на ВМОРО. За дееца на ВМОК вижте Александър Чакъров (Щип).

Александър (Санде) Георгиев Чакъров с псевдоним Автономия[1] е български просветен деец и революционер, ръководен деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Александър Чакъров
български революционер
Роден
1869 г.
Починал
18 януари 1910 г. (41 г.)
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Семейство
БащаГеорги Чакъров
Александър Чакъров в Общомедия

Биография

редактиране
 
Родната къща на Чакъров в Струга и майка му Агния Чакърова

Чакъров е роден в 1869 година в град Струга, тогава в Османската империя. Син е на възрожденския деятел и местен български първенец Георги Чакъров и Агния Чакърова и брат на Станислав и Славка Чакърови. В 1889 година завършва Солунската българска мъжка гимназия с четвъртия випуск,[2] след което работи като учител в Струга, Охрид и Гумендже. В Струга е главен учител в българското училище, където работи заедно с Перикъл Дудулов.[3]

През 1894 година Чакъров е един от първите посветени във ВМОРО в Западна Македония. Участва в Ресенския конгрес на ВМОРО през август 1894 година. Издига се до охридски районен ръководител. През 1901 година е извикан спешно в Солун, за да поеме част от функциите на Централния комитет на ВМОРО, чиито членове са арестувани във връзка със Солунската афера. В 1903 година е член на Стружкия околийски комитет заедно с Милан Несторов, Теофил Мушмов и Милан Матов.[4]

На Смилевския конгрес Матов и Чакъров изпращат писмено предложение поради близостта на албанските земи във въстанието да се включи само частта от Стружкия район, която е на изток от Черни Дрин без самия град, което е одобрено и този район е подчинен на Охридското горско началство, в което е включен Чакъров като подчинен на Христо Узунов.[4]

След въстанието се прехвърля през албанските земи и Черна гора в България. Работи като учител в Новоселци, Софийско.

След Младотурската революция в 1908 година е освободен, става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Струга.[5] Отново взема активно участие в политическия и културния живот на българите в империята, но разклатеното му здравословно състояние става причина за преждевременната му смърт.[6][7][8][9]

В спомените си Милан Матов пише за Александър Чакъров:

Сандре бе много известен и почитан както от българското население и интелигенция, така и от турските кръгове – властта... Държането на Сандре в училищните и църковни дела бе отлично. Той не държеше никога партийна страна, както обикновено ги имахме навсекъде, а мъчеше се да бъде всекога справедлив. Сред ръководните кръгове на ВМОРО Сандре бе крайно почитан, а мненията му уважавани.[10]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан Чакъров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Апостол К. Матов
 
Петра Матова
 
Георги Чакъров
(1829 – 1892)
 
Агния
Сапунджиева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Чакъров
 
 
 
 
 
Апостол Н. Чакъров
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Узунов
(1842 – 1887)
 
Анастасия Узунова
(1862 – 1948)
 
Александър Чакъров
(1869 – 1910)
 
Славка Пушкарова
(1879 – 1956)
 
Никола Пушкаров
(1874 – 1943)
 
Станислав Чакъров
(1884 – ?)
 
Иван Чакъров
 
Кръсто Чакъров
(1841 – ?)
 
Наум Чакъров
(1869 – 1903)
 
Георги Чакъров
(1871 – 1947)
 
Милица Миладинова
(1875 – ?)
 
Георги Миладинов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Перикъл Дудулов
(около 1869 – ?)
 
Аспасия Дудулова
 
 
  1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 6.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 90.
  3. Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия: 1878 - 1913. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 72.
  4. а б Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 7.
  5. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  6. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, с. 269.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 184.
  8. Георгиев, Георги. „Македония в българския национален календар през 2009 г.“. Списание „Македонски преглед“, кн. 1, София, 2009, стр. 155-156.
  9. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 514.
  10. Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Второ издание. София, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2011. ISBN 9789545231223. с. 25-26.