Отваря главното меню

Нико̀ла Петков Пушка̀ров е първият български почвоизследовател и родоначалник на почвознанието в България, както и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Никола Пушкаров
български почвовед и революционер

Роден
Починал
Научна дейност
Област Геология
Никола Пушкаров в Общомедия

БиографияРедактиране

Никола Пушкаров е роден на 14 декември 1874 г. в Пирдоп, тогава в Османската империя. Брат е на генерал Стоян Пушкаров. Основното си образование завършва в родния си град, завършва гимназия в София и преподава като учител в Мирково. В периода 1898 – 1901 г. следва естествени науки в Софийския университет.

Преподава в Скопската българска гимназия, където става член на ВМОРО. В 1902 г. получава задача от Гоце Делчев да укрепи Скопския революционен окръг. Никола Пушкаров е избран и за председател на Скопския революционен комитет. Преди началото на Илинденско-Преображенското въстание довежда от България чета от 18 души, сред които търновлиите Димитър Боянов, Тодор Николов Паница и Диме Баев, с които пренасят 100 кг динамит и 200 бомби.

При избухването на въстанието е началник на въстаническите сили в Скопски окръг. Четата му се състои от 18 души, между които трима дезертирали от Ломския полк войници от Търновско – подофицер Димитър Боянов, Тодор Паница и Димитър Баев, учителите Милан Ангелов и Александър Антонов, студентът от Петербург Христо Шалдев, руснакът гимназист от Тифлис, Роман Стефанович, а останалите са от Щипско, Кумановско и Велешко.[1]

Четата му участва и в новосформирана чета, заедно с войводите Сотир Атанасов, Атанас Мурджев и Димитър Ганчев. На 1 август четата на Пушкаров взривява линията при Новачани и дерайлира военна композиция с 32 вагона. На 3 и 5 август съответно, разбиват турско охранително отделение на моста на река Вардар и дават сражение във Ветърския манастир. На 20 август четата бяга през Враня в Кюстендил. Никола Пушкаров сформира нова чета, с която навлиза в Македония към Крива паланка, и през октомври след сражение в Пролесия се връща в България. Пушкаров е редактор на организационния бюлетин „Свобода или смърт“.

 
Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ. По спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VII, Печатница П. Глушковъ, 1927.

След въстанието Пушкаров се връща в България и се посвещава на научна работа. Жени се за Славка Чакърова-Пушкарова от Струга. През 1911 г. по предложение на Пушкаров се създава Почвен отдел към Министерството на земеделието и той става началник на секцията. До 1914 г. провежда редица проучвания и пише обстойни научни трудове. Същата година е изпратен в Германия със задачата да специализира почвознание. През 1919 г., вече завърнал се в България, е назначен за директор на Земеделската опитна станция. След Първата световна война е деец на Временното представителство на бившата ВМОРО.[2] Занимава се е с проучване на почвените типове и торопотребността им, създава първата почвена карта на България през 1931 г. Пушкаров води научна полемика с двама учени специалисти агрономи, единият от които е проф. Янаки Моллов, който по-късно става министър на земеделието и уволнява Пушкаров. През 1926 г. е върнат на работа в Земеделския изпитателен институт. След преврата през 1934 г. е повторно отстранен по политически причини. Така преждевременно пенсиониран, той се отдава на научните си занимания в домашния си кабинет.

Почива на 18 февруари 1943 г.[3]

Родната му къща в Пирдоп днес е къща–музей. На неговото име е наречен Институтът по почвознание в София.[4]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 352.
  2. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 412.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 141.
  4. Начало. // Институ по почвознание „Никола Пушкаров“. Посетен на 25 септември 2017.