Георги Чкатров
Георги Чкатров е виден български лекар и общественик от Македония.
| Георги Чкатров | |
| български лекар и общественик | |
| Роден |
1875 г.
|
|---|---|
| Починал | 1923 г.
|
| Учил в | Лозански университет |
Биография
редактиранеРоден е в 1875 година[1] в българския македонски град Прилеп, тогава в Османската империя. По-късно семейството се мести в Битоля.[2] В 1895 година завършва с десетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[3]
След интернирането на директора на Прилепското българско мъжко класно училище Стоян Димитров Лазов в учебната 1898/1899, учителското тяло избира Никола Каранджулов за изпълняващ длъжността директор на прогимназията, но Прилепската българска община назначава Георги Чкатров.[4] Двамата влизат в конфликт на училищния празник Св. св. Кирил и Методий през май 1899 година, като ученикът Тодор Попадамов дори удря плесница на Чкатров,[5] като скандалът е потушен след намесата на полиция.[4]
В 1906 година Георги Чкатров завършва медицина в Лозанския университет, Швейцария.[6][2] Завръща се в родния си град и полага задължителните изпити, за да може да практикува в Османската империя, но среща съпротива от местните власти. Заминава за Цариград, за да държи съответните изпити и за уреждане на документите, но е върнат насила в Прилеп и му е заявено, че на българи от Македония не е позволено да държат изпитите в Цариград и има султански указ, който забранява на лекари от Македония да практикуват в Империята. Успява да уреди разрешителното си да практикува лекарската професия в Османската империя и заминава за Битоля, където работи като лекар.[2]
След като Вардарска Македония попада в Кралство Сърбия след Междусъюзническата война е мобилизиран от сръбските военни власти и работи в много градове в областта. В 1918 година се връща в Битоля болен от туберкулоза, но продължава да работи.[1]
Умира в 1923 година в Битоля от туберкулоза.[1]
Вижте също
редактиранеБележки
редактиране- ↑ а б в Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1626. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Юруков, 1994. ISBN 954-8465-17-5. с. 111.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 93.
- ↑ а б Трайчевъ, Георги. Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ. София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 131.
- ↑ Църнушанов, Коста, Ради Каранджулов. Никола Каранджулов. София, Златовръх, 1993. с. 14.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
| Стоян Димитров Лазов | → | и. д. директор на Прилепското българско мъжко класно училище (1899) |
→ | Иван Благоев |