Тодор Попадамов
Тодор Николов Попадамов с псевдоними Кирил Христов и Страхил[1] е български революционер и учител, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация[2][3], член на Прилепския околийски революционен комитет, доброволец в Македоно-одринското опълчение през Балканската война.
| Тодор Попадамов | |
|---|---|
| български революционер | |
| Роден |
13 февруари 1883 г.
|
| Починал | 22 септември 1960 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
Биография редактиране
Роден е в 1883 година в град Прилеп, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва българското педагогическо училище в Скопие. Учителства в село Негован, в Прилеп и на други места. Като учител в Прилеп влиза във ВМОРО и от 1905 година става член на Прилепския околийски революционен комитет. Участва в редакцията на революционния вестник „Шило“.[4] Ръководи революционна група в Солун. По време на обезоръжителната акция на младотурците в 1911 година е арестуван и изтезаван. Участва в Балканската война като доброволец в Македоно-одринското опълчение. Към 1926 година е ръковидител на Разузнавателната организация на ВМРО за Прилепска околия[5].
Установява се в България и сътрудничи на списание „Илюстрация Илинден“. В статията си „Прилеп в революционните борби“ пише:
| „ | Хиляди са жертвите, които даде Македония за свободата си. Скъпи и свидни жертви паднаха пред олтара на отечеството. Македонският българин не направи нищо повече от това, което преди него направиха други. И той тръгна по пътя на историята, която учи поробените народи на безспирни борби и стигна до Илинден и нататък. Борбите на македонския българин за свободата му са гордост не само за него. Те са проява на здравия български дух и воля и на желанието му да живее свободно. Те са следователно гордост и за целия български народ. Във всеки кът на Македония се намират гробове на наши народни светци. Дълбок поклон пред светлата памет на тези, които проляха кръвта си за свободата на соята родина Македония.[6] | “ |
В 1941 година е председател на Прилепското братство.[7] Умира в 1960 година в София.[8] Оставя спомени.[9]
Вижте също редактиране
Външни препратки редактиране
- „Спомени за Солунските атентати и Илинденското въстание“, публикувани в „Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание“, София, 1984 г.
- „Отворено писмо до Дим. Влахов“, публикувано във в-к „Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери“, год. V, бр. 16, София, 17 април 1925 година
Бележки редактиране
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 52, 93.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 131.
- ↑ Македонски научен институт
- ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1652. (на македонска литературна норма)
- ↑ Спомени на Георги Попхристов [1]
- ↑ Адамовъ, Тод. попъ. Прилепъ въ революционнитѣ борби // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). София, Издание на Илинденската Организация, май 1940. с. 3 - 7.
- ↑ ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 366.
- ↑ Спомени на Тодор Попадамов, в: „Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр.319-324.