Отваря главното меню
Художествено изображение на големите събития в историята на Земята.

Геохронологията е наука за определяне на възрастта на скали, вкаменелости и седименти, използвайки определени черти на скалите. Абсолютната геохронология използва радиоактивни изотопи, докато относителната геохронология се ползва с палеомагнетизма и съотношението на стабилните изотопи. Комбинирайки множество геохронологични и биостратиграфски показатели, може да се подобри точността на установената възраст.

Геохронологията е основният инструмент, използван в дисциплината на хроностратиграфията, която цели определянето на абсолютната възраст на всички вкаменелостни групи и да определи геоложката история на Земята.

ДатиранеРедактиране

Радиоизотопно датиранеРедактиране

Чрез измерване на количеството радиоактивност на радиоактивен изотоп с известен период на полуразпад геолозите могат да установят абсолютната възраст на даден материал. За целта се използват редица радиоактивни изотопи, които, в зависимост от скоростта на радиоактивния разпад, се прилагат за датиране на различни геоложки периоди. По-бавно разпадащите се изотопи са полезни при по-големи периоди от време, но са по-малко точни за определяне на абсолютните години. С изключение на радиовъглеродното датиране, повечето от тези техники се базират на измерването на увеличението на радиогенен изотоп – продукт на разпад от начален радиоактивен изотоп.[1][2][3] Два или повече радиометрични метода могат да се използват, за да се получат по-точни резултати.[4] Повечето такива методи за подходящи само за геоложко време, но някои като радиовъглеродното датиране и датирането с 40Ar/39Ar могат да обхванат и ранната човешка история.[5][6]

Някои от по-често използваните техники са:

Датиране по метода на следите на деленеРедактиране

Това е метод за радиоактивно датиране на геоложки и археоложки събития и артефакти. За тази цел се използват минерали, съдържащи уран – най-често това са циркон и апатит, както и вулканично стъкло. Методът се базира на спонтанния радиоактивен разпад на ядрото на изотопа на урана 238U.

Космогенно нуклидно датиранеРедактиране

Използват се редица сходни техники за установяване на времето, по което е създадена дадена повърхност. Обикновено се използва концентрация от екзотични нуклиди (например 10Be, 26Al, 36Cl), които се произвеждат от взаимодействието на космически лъчи със земни вещества.

Луминесцентно датиранеРедактиране

Този метод включва наблюдаване на светлина, излъчена от материали като кварц, диамант, фелдшпат и калцит. Използват се различни видове луминесценция в геологията, включително оптически стимулирана луминесценция, катодолуминесценция и термолуминесценция.

МагнитостратиграфияРедактиране

Магнитостратиграфията определя възрастта чрез модел на зони на магнитна полярност в редица от седименти и/или вулканични скали, който се сравнява с времевата линия на магнитната полярност. Времевата линия на полярността е вече определена чрез датиране на магнитни аномалии на морското дъно, радиометрично датиране на вулканични скали в рамките на магнитостратиграфските участъци и астрономическо датиране на магнитостратиграфски участъци.

ХимиостратиграфияРедактиране

Глобалните тенденции в изотопните състави, особено на въглерод-13 и стронциевите изотопи, могат да се използват за корелация на слоевете.[8]

ИсторияРедактиране

Към 18 век все още никой не се интересува от възрастта на скалите,[9] но методите на бъдещата наука вече се разработват от любители геолози. Така през 1669 г. Нилс Стенсен формулира позиция, която в днешно време играе ролята на закон: в геоложкия разрез нормално положените пластове отразяват последователността на геоложките събития. Същността на „стратиграфския метод“ е в това, че относителната възраст на скалите се определя от мястото, където лежи един или друг слой в земната кора. Въпреки това, при тектонските процеси, когато самата земна кора се движи, определянето на относителната възраст на скалите е невъзможно. Стратиграфският метод е приложим само за седиментни скали, които са се слегнали спокойно.

Уилям Смит определя степента на еднородни слоеве чрез вкаменелости, наречени ръководни. По-нататъшното развитие на методите за определяне възрастта на скалите първоначално разчита само на анализа на различни вкаменелости. Все пак, те позволяват да се определи само относителната възраст на скалите, тоест да се разбере кои са по-стари и кои са по-нови. За определяне на абсолютната възраст на скалите е разработен радиоизотопният метод.[10] Предпоставка за промяна на ситуацията става случайното откриване от Анри Бекерел на радиоактивността през 1896 г. През 1907 г. Ърнест Ръдърфорд прави първите опити за определяне на възрастта на минерали по съдържанието им на уран и торий.[11] През следващите години се съставят формули за определяне на възрастта.

Използвайки олово-оловен метод, разработен от Клер Патерсън, през 1956 г. става възможно да се определи възрастта на Земята (4,54⋅109 години ±1%).[12][13][14] Данните се базират на радиоизотопно датиране на метеоритни екземпляри (хондрити). Оттогава насам тази оценка почти не е търпяла изменения.

ИзточнициРедактиране

  1. Dickin, A. P. 1995. Radiogenic Isotope Geology. Cambridge, Cambridge University Press. ISBN 0-521-59891-5
  2. Faure, G. 1986. Principles of isotope geology. Cambridge, Cambridge University Press. ISBN 0-471-86412-9
  3. Faure, G., and Mensing, D. 2005. „Isotopes – Principles and applications“. 3rd Edition. J. Wiley & Sons. ISBN 0-471-38437-2
  4. Dalrymple G. B., Grove M., Lovera O. M., Harrison, T. M., Hulen, J. B., and Lanphere, M. A. 1999. Age and thermal history of the Geysers plutonic complex (felsite unit), Geysers geothermal field, California: a 40Ar/39Ar and U–Pb study. Earth and Planetary Science Letters, 173, 285 – 298 [1]
  5. Ludwig, K. R. and Renne, P. R. 2000. Geochronology on the Paleoanthropological Time Scale. Evolutionary Anthropology, 9, 101 – 110 [2]
  6. Renne, P. R., Sharp, W. D., Deino. A. L., Orsi, G., and Civetta, L. 1997. 40Ar/39Ar dating into the historical realm: Calibration against Pliny the Younger. Science, 277, 1279 – 1280 Archived copy. // Архивиран от оригинала на 30 октомври 2008. Посетен на 25 октомври 2008.
  7. Plastino, W.. Cosmic Background Reduction In The Radiocarbon Measurement By Scintillation Spectrometry At The Underground Laboratory Of Gran Sasso. // Radiocarbon 43 (2A). 2001. DOI:10.1017/S0033822200037954. с. 157 – 161.
  8. Brasier, M D и др. The falling amplitude of carbon isotopic oscillations through the Lower to Middle Cambrian: northern Siberia data. // Canadian Journal of Earth Sciences 35 (4). 1 април 1998. DOI:10.1139/e97-122. с. 353 – 373.
  9. Всё о Земле. Определение возраста горных пород.. // Архивиран от оригинала на 22 април 2017. Посетен на 17 април 2019.
  10. Методы определения возраста горных пород
  11. Олейников А. Н. Геохимические часы. Л.: Недра. 1987
  12. Age of the Earth. // U.S. Geological Survey, 1997. Архивиран от оригинала на 22 август 2011. Посетен на 20 декември 2010.
  13. Dalrymple, G. Brent. The age of the Earth in the twentieth century: a problem (mostly) solved. // Special Publications, Geological Society of London 190. 2001. DOI:10.1144/GSL.SP.2001.190.01.14. с. 205 – 221.
  14. Manhes, Gérard; Allègre, Claude J.; Dupré, Bernard; and Hamelin, Bruno. Lead isotope study of basic-ultrabasic layered complexes: Speculations about the age of the earth and primitive mantle characteristics. // Earth and Planetary Science Letters, Elsevier B.V. 47. 1980. DOI:10.1016/0012-821X(80)90024-2. с. 370 – 382.