Отваря главното меню

Ръководна вкаменелост

Примери за ръководни вкаменелости

Ръководната вкаменелост е фосилизирана останка от определен организмов вид (или група видове), който е характерен за отложенията от определена геоложка възраст. Обикновено ръководните вкаменелости принадлежат на животни и по-рядко – на висши растения. Ако едно животно или растение се е появило като вид и е живяло в един сравнително къс времеви интервал, числеността му е била висока, а разпространението – широко, останките му в земните пластове изпълняват функциите на „ръководна вкаменелост“. Установяването на ръководни вкаменелости е много важно за геохронологичното датиране на отложенията чрез методите на биостратиграфията. Колкото по-краткотрайно е било съществуването на даден вид, толкова по-прецизно може да бъде определена възрастта на пластовете, които съдържат неговите фосили.

Амонитите (Ammonoidea) - подклас на мекотелите са сред най-известните ръководни вкаменелости. От безгръбначните животни широко използвани са и някои корали (Anthozoa), граптолитите (Graptolithina), брахиоподите (Brachсopoda), белемнитите (Belemnitida), трилобитите (Trilobita), конодонтите (Conodonta) и други. Ръководни вкаменелости има и сред гръбначните животни. Такива са например ръкоперките (Sarcopterygii), живели основно през девона, пещерната мечка (Ursus spelaeus) и мамутът (Mammuthus primigenius), живели през плейстоцена. Зъбите на много видове гризачи, чиято еволюция е протекла бурно в края на плиоцена и през плейстоцена са ценни ръководни фосили за биостратиграфията на кватернера.[1]. Например останките на полевката Prosomys insuliferus от семейството на т.н. водни плъхове (Arvicolidae) са ръководни вкаменелости за долния русцин (част от ранния плиоцен).

Списък на ръководни вкаменелости [2]Редактиране

ИзточнициРедактиране