Максим Български

български патриарх

Максим I е висш български православен духовник, глава на Българската православна църква с титлата Патриарх Български и митрополит Софийски от 4 юли 1971 година до смъртта си на 6 ноември 2012 година.

Максим Български
български патриарх
Maxim of Bulgaria.jpg
Патриарх Максим, 2003 г.
Роден
Марин Найденов Минков
Починал
6 ноември 2012 г. (98 г.)
Погребан Троянски манастир, Република България

Етнос българи
Религия православие
Учил в Богословски факултет (Софийски университет)
Награди Народна република България (1974)
Стара планина
Максим Български в Общомедия

БиографияРедактиране

Роден е като Марин Найденов Минков на 29 октомври 1914 г. в село Орешак. Основно и прогимназиално образование получава в родното си село. От 1929 година учи в Софийската духовна семинария, която завършва в 1935 година. На следната година става певец и деловодител на църквата „Успение Богородично“ в Русе, като остава на поста до 30 април 1938 година. През септември същата година започва да учи в Богословския факултет на Софийския университет. По време на ваканциите си е певец, библиотекар и проповедник в Троянския манастир.[1]

На 13 декември 1941 година е замонашен в параклиса на Богословския факултет „Свети Климент Охридски“ с името Максим от митрополит Филарет Ловчански под духовното старчество на игумена на Рилския манастир архимандрит Натанаил. На 19 декември 1941 година в храма на Софийската духовна семинария „Свети Йоан Рилски“ е ръкоположен в йеродяконски чин от митрополит Паисий Врачански и Максим е назначен за дякон и проповедник в Ловчанската митрополия.[1]

След като завършва Богословския факултет, от 25 декември 1942 година до 30 август 1947 година е учител-възпитател в Софийската духовна семинария. На 14 май 1944 година в Черепишкия манастир „Успение Богородично“ митрополит Паисий Врачански го ръкополага за йеромонах. На 12 юли 1947 г. е възведен в архимандритско достойнство от митрополит Михаил Доростолски и Червенски.[1]

От 1 август 1947 година архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, а от 1 май 1950[1] до 1955 г. е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия.[2][3]

На 15 юли 1955 година е назначен за главен секретар на Светия синод и е председател на редакционната колегия на периодичните издания на Синода.[2]

На 30 декември 1956 година в катедралата „Свети Александър Невски“ в София е ръкоположен в епископски сан с титлата браницки.[4]

Участва в изборите за ловчански митрополит и на 10 октомври 1960 година епархийските избиратели го избират за владика. На 20 ноември 1960 година е канонически утвърден за ловчански митрополит. В 1965 година е избран за член на намаления състав на Светия синод.[4]

След смъртта на патриарх Кирил Български на 7 март 1971 г. Максим Ловчански става наместник-председател на Светия синод, а на следващия ден Политбюрото на ЦК на БКП взема решение той да бъде предложен за глава на Българската православна църква.[3] Светият синод, по предложение на Максим, взима противоречащо на Устава на БПЦ решение да не се провежда избор на членове на църковно-народния събор, а в събора да участват членове на църковно-народния събор от избора на патриарх Кирил (техният 4-годишен мандат е изтекъл преди 16 години).[3]Свиканият по този начин събор избира Ловчанския митрополит Максим за български патриарх и софийски митрополит на 4 юли 1971 година.[3][4] Твърди се, че на 73 бюлетини (минималният брой, който гарантира избора, ако присъстват всички 111 души) името на митрополит Максим е написано с два еднакви почерка.[3]

Умира на 6 ноември 2012 г. в София на 98-годишна възраст.[5][6]

На опелото на 9 ноември 2012 г. в храм-паметника „Свети Александър Невски“ в София идват четирима православни предстоятели: Вселенският патриарх Вартоломей I, Сръбският патриарх Ириней, Атинският архиепископ Йероним II и Албанският архиепископ Анастасий, както и представители на почти всички поместни църкви.[7] Погребан е същия ден в църквата „Успение Богородично“ в Троянския манастир в присъствието на стотици миряни и духовни лица. Няколко години след смъртта му миряни твърдят, че на гроба му се случват чудеса.[8]

ЛегитимностРедактиране

 
Патриарх Максим на канонизацията на Светите Баташки новомъченици в храм-паметника Св. Ал. Невски на 3 април 2011 г.

В началото на 90-те години на 20 век опитът на политически и църковни фактори да сменят ръководството на Българската православна църква довежда до разкол в БПЦ и създаване на втори синод на митрополит Пимен и митрополит Инокентий. Легитимността на избора на патриарх Максим е поставена под съмнение и се оспорва въз основа на факта, че на 8 март 1971 г., няколко месеца преди интронизацията, Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия на свое заседание взема решение за глава на Българската православна църква да се предложи и поддържа Ловешкият митрополит Максим (Решение №145/8.03.1971 г. на Политбюро на ЦК на БКП). Задачата се възлага за изпълнение на тогавашния шеф на Комисията по църковните въпроси към правителството Михаил Кючуков.[3] Подкрепя го и училият в семинарията министър на отбраната Добри Джуров. Тодор Живков също е в добри отношения с патриарх Максим, като изпълнява молбите му за възстановяване на църквата „Св. Спас“ в София, както и Духовната семинария в Черепишкия манастир.

През 1998 г. на Всеправославен събор в София главите на всички православни църкви потвърждават каноничния избор на патриарх Максим и призовават духовници, които го оспорват, да се покаят. С приемането на нов Закон за вероизповеданията през декември 2002 г. държавата прекратява намесата в делата на БПЦ и потвърждава каноничността и легитимността на патриарх Максим.

Награди и отличияРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Цацов, Борис. Архиереите на българската православна църква. София, Princeps, 2003, 359 с. ISBN 954-8067-75-7

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

БележкиРедактиране

  1. а б в г Бакалов, Ганчо, Павел Павлов, Борис Маринов. Ловчанска епархия. Минало и настояще. София, Синодално издателство на БПЦ, 2008. ISBN 978-954-8398-53-4. с. 146.
  2. а б Бакалов, Ганчо, Павел Павлов, Борис Маринов. Ловчанска епархия. Минало и настояще. София, Синодално издателство на БПЦ, 2008. ISBN 978-954-8398-53-4. с. 147.
  3. а б в г д е Алтънков, Никола Г. История на БКП (1919 – 1968). София, Факел, 2018. ISBN 978-954-411-254-7. с. 754.
  4. а б в Бакалов, Ганчо, Павел Павлов, Борис Маринов. Ловчанска епархия. Минало и настояще. София, Синодално издателство на БПЦ, 2008. ISBN 978-954-8398-53-4. с. 148.
  5. www.news.bg – Патриарх Максим почина
  6. Официален сайт на Св. Синод на БПЦ – Днес, 6 ноември 2012 г., се престави в Господа Негово Светейшество Българският Патриарх и Софийски митрополит Максим, архив на оригинала от 5 март 2016, https://web.archive.org/web/20160305131208/http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=90647, посетен 5 март 2016 
  7. Опелото на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим, архив на оригинала от 25 ноември 2012, https://web.archive.org/web/20121125010311/http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=91071, посетен 25 ноември 2012 
  8. Благой Цицелков, Миряни твърдят, че на гроба на патриарх Максим се случват чудеса, БНТ, 16 април 2017 г.
  9. Почетни доктори на Университета по библиотекознание и информационни технологии, сайт на УниБИТ.
архимандрит Методий настоятел на подворието при „Успение Богородично“ в Москва
(1950 – край на 1955)
архимандрит Атанасий
Максим I браницки епископ
(30 декември 1956 – 30 октомври 1960)
Герасим
Филарет ловчански митрополит
(30 октомври 1960 – 4 юли 1971)
Григорий
Кирил софийски митрополит
(4 юли 1971 – 6 ноември 2012)
Неофит
Кирил български патриарх
(4 юли 1971 – 6 ноември 2012)
Неофит