Максим Български

Максим I е висш български православен духовник, глава на Българската православна църква с титлата Патриарх Български и митрополит Софийски от 4 юли 1971 година до смъртта си на 6 ноември 2012 година.

Максим I
български патриарх и софийски митрополит
Информация
Църква	Българска православна църква - Българска патриаршия
Управление	4 юли 1971 – 6 ноември 2012 г.
Интронизация	4 юли 1971 г.
Други титли	Браницки епископ, Ловчански митрополит
Замонашен	Троянски манастир
Роден	29 октомври 1914 г. Орешак, Царство България
Починал	6 ноември 2012 г. София, Република България
Погребан	Троянски манастир
Предшественик	Кирил I
Наследник	Неофит I
Резиденция	София
Максим I в Общомедия

Съдържание

Биография

Роден е като Марин Найденов Минков на 29 октомври 1914 г. в село Орешак. Основно и прогимназиално образование получава в родното си село. От 1929 година учи в Софийската духовна семинария, която завършва в 1935 година. На следната година става певец и деловодител на църквата „Успение Богородично“ в Русе, като остава на поста до 30 април 1938 година. През септември същата година започва да учи в Богословския факултет на Софийския университет. По време на ваканциите си е певец, библиотекар и проповедник в Троянския манастир.

На 13 декември 1941 година е замонашен в параклиса на Богословския факултет „Свети Климент Охридски“ с името Максим от митрополит Филарет Ловчански под духовното старчество на игумена на Рилския манастир архимандрит Натанаил. На 19 декември 1941 година в храма на Софийската духовна семинария „Свети Йоан Рилски“ е ръкоположен в йеродяконски чин от митрополит Паисий Врачански и Максим е назначен за дякон и проповедник в Ловчанската митрополия.

След като завършва Богословския факултет, от 25 декември 1942 година до 30 август 1947 година е учител-възпитател в Софийската духовна семинария. На 14 май 1944 година в Черепишкия манастир „Успение Богородично“ митрополит Паисий Врачански го ръкополага за йеромонах. На 12 юли 1947 г. е възведен в архимандритско достойнство от митрополит Михаил Доростолски и Червенски.

От 1 август 1947 година архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, а от 1 май 1950. до 1955 г. е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия.

На 15 юли 1955 година е назначен за главен секретар на Светия синод и е председател на редакционната колегия на периодичните издания на Синода.

На 30 декември 1956 година в катедралата „Свети Александър Невски“ в София е ръкоположен в епископски сан с титлата браницки.

Участва в изборите за ловчански митрополит и на 10 октомври 1960 година епархийските избиратели го избират за владика. На 20 ноември 1960 година е канонически утвърден за ловчански митрополит. В 1965 година е избран за член на намаления състав на Светия синод.

След смъртта на патриарх Кирил Български Максим Ловчански става наместник-председател на Светия синод, след което е избран и интронизиран за български патриарх и софийски митрополит на 4 юли 1971 година.

Умира на 6 ноември 2012 г. в София на 98-годишна възраст.

На опелото на 9 ноември 2012 г. в храм-паметника „Свети Александър Невски“ в София идват четирима православни предстоятели: Вселенският патриарх Вартоломей I, Сръбският патриарх Ириней, Атинският архиепископ Йероним II и Албанският архиепископ Анастасий, както и представители на почти всички поместни църкви. Погребан е същия ден в църквата „Успение Богородично“ в Троянския манастир в присъствието на стотици миряни и духовни лица. Няколко години след смъртта му миряни твърдят, че на гроба му се случват чудеса.

Легитимност

Патриарх Максим на канонизацията на Светите Баташки новомъченици в храм-паметника Св. А. Невски на 3 април 2011 г.

Легитимността на избора на патриарх Максим е поставена под съмнение през 90-те години на 20 век, което довежда до разкол в БПЦ и създаване на втори синод на митрополит Пимен и митрополит Инокентий. Оспорването на легитимността се основава на факта, че на 8 март 1971 г., няколко месеца преди интронизацията, Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия на свое заседание взема решение за глава на Българската православна църква да се предложи и поддържа Ловешкият митрополит Максим (Решение №145/8.03.1971 г. на Политбюро на ЦК на БКП). Задачата се възлага за изпълнение на тогавашния шеф на Комисията по църковните въпроси към правителството Михаил Кючуков. Подкрепя го и младият министър на отбраната Добри Джуров. Тодор Живков също е в добри отношения с патриарх Максим, като изпълнява молбите му за възстановяване на църквата „Св. Спас“ в София, както и Духовната семинария в Черепишкия манастир.

През 1998 г. на Всеправославен събор в София главите на всички православни църкви потвърждават каноничния избор на патриарх Максим и призовават духовници, които го оспорват, да се покаят. С приемането на нов Закон за вероизповеданията през декември 2002 г. държавата прекратява намесата в делата на БПЦ и потвърждава каноничността и легитимността на патриарх Максим.

Награди и отличия

• Орден „Народна република България“, I степен, (1974 г.).
• Орден „13 века България“, (1985 г.).
• Орден „Стара планина“, I степен, „за големите му заслуги в духовния живот на българския народ, за мъдрото управление на делата на Българската православна църква и по повод 90 години от рождението му“ (Връчен му от президента Георги Първанов през 2004 г.).
• Почетен гражданин на Троян, (2005 г.).
• Почетен гражданин на София, (2011 г.).
• Почетен гражданин на Ловеч, (2012 г.).

Литература

• Цацов, Борис. Архиереите на българската православна църква. София, Princeps, 2003, 359 с. ISBN 954-8067-75-7

Външни препратки

• Патриарх Максим Български на Pravoslavieto.com
• Защо патриарх Максим трябва да бъде награден?
• Филм на БНТ за Негово светейшество Българския патриарх Максим

Бележки

архимандрит Методий	→	настоятел на подворието при „Успение Богородично“ в Москва (1950 – край на 1955)	→	архимандрит Атанасий
Максим I	→	браницки епископ (30 декември 1956 – 30 октомври 1960)	→	Герасим
Филарет	→	ловчански митрополит (30 октомври 1960 – 4 юли 1971)	→	Григорий