Гербът на София, столицата на България, е използван и като символ на Столична община. Той е изработен през 1900 година от художника Харалампи Тачев, по това време още студент в Държавното рисувателно училище в града, за да бъде използван по време на Световното изложение в Париж през същата година.

Герб на София
BG Sofia coa.svg
Детайли
Утвърден 1928 г.
Нашлемник Крепостна корона
Щит разделен на четири полета с по-малък щит в центъра
Щитодръжци лаврови клонки
Девиз „Расте, но не старѣе“
(1911 – 1974; 1991 –)
Расте, но не старее
(1974 – 1991)
Герб на София в Общомедия

Първоначално гербът включва само крепостна корона, разположена над щита, който е разделен на четири полета. В горното ляво хералдическо поле е изобразена Улпия Сердика (портретен образ на римска императрица Юлия Домна [1], копие на изображение от антична монета), в горното дясно поле – църквата Света София, в долното ляво поле – планината Витоша и в долното дясно поле – златен балдахин над статуя на Аполон (също изображение от антична монета, символизиращо лечебните минерални извори в града и околностите му). В центъра на щита е добавен по-малък щит с лъв, копиран от открит в Търново медальон, който символизира и приемствеността между двата града като столици на България. През 1911 година, по предложение на помощник-кмета Ради Радев, към герба е добавен девизът „Расте, но не старѣе“, а през 1928 година – лаврови клонки от двете страни на щита. По времето на комунизма към герба на града е добавена червена петолъчка в крепостната корона и правописът на старее е нормализиран по правилата от 1945 година. След 1990 година тези промени са премахнати.

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. СОФИЯ – 127 години столица. // Столична Община. Посетен на 21 март 2011. Архив на оригинала от 2014-12-27 в Wayback Machine.