Христо Попов (подполковник)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Попов.
Христо Георгиев Попов е български офицер и политик, военен деец от Сръбско-българската война в която командва 1-ви пехотен полк в боевете при Гургулят. Като политик от Либералната партия става кмет на София (1899 – 1901) и министър на вътрешните работи и народното здраве (1915 – 1916).
| Христо Попов | |
|---|---|
| български политик и офицер | |
 | |
| Звание | Подполковник |
| Години на служба | 1878 – 1889 |
| Служи на |  България |
| Род войски | Артилерия |
| Военно формирование | №6 пеша дружина 1-ви пехотен полк |
| Битки/войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война |
| Награди | Вижте по-долу |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | 30 декември 1858 г.
|
| Дата и място на смърт | 28 октомври 1951 г.
|
| Друга дейност | X ОНС XVI ОНС XVII ОНС [1] |
БиографияРедактиране
Христо Попов е роден на 30 декември (18 декември стар стил) 1858 г. в Шумен. През 1875 – 1876 г. е учител в родния си град, а по време на Руско-турската война сътрудничи на руските войски. През 1879 г. завършва с първия випуск Военното училище в София, а след това и Николаевската военна академия в Санкт Петербург.[2]
На 11 септември 1885 г. Христо Попов е преназначен за командир на 1-ви пехотен софийски полк.[3] През Сръбско-българската война (1885) с полка си участва в боевете на Сливнишката позиция. На 7 ноември е назначен за командващ на отряд на крайния ляв фланг и при Гълъбовци възпрепятства Моравската и Шумадийската дивизии при обхода им на левия фланг. Заедно с отряда си участва в боевете при Гургулят, Бански дол и Пирот (14-15 ноември). Награден е с военен орден „За храброст“ III степен.
През 1886 г. Попов участва в потушаването на проруския метеж, целящ отстраняването на княз Александър I Батенберг. На 12 януари 1889 г. се уволнява от армията като майор.[4]
След като напуска армията, Христо Попов завършва право в Женева. След завръщането си в България е активен участник в Либералната (радославистка) партия, като от 1899 до 1901 е кмет на София. Участва в Балканската война, а след нейния край е председател на парламентарната анкетна комисия, разследвала причините за Първата национална катастрофа. От 1915 до 1916 е вътрешен министър в правителството на Васил Радославов. За участието си в него през 1923 е осъден на 10 години затвор от Третия държавен съд, но е амнистиран на 19 юли 1924.[4][5]
Подполковник Христо Попов умира на 28 октомври 1951 година в София.
Военни званияРедактиране
- Зауряд-прапоршчик (30 август 1878)
- Подпоручик (10 май 1879)
- Поручик (24 март 1882)
- Капитан (25 февруари 1885)
- Майор (19 март 1886)
- Подполковник (28 юли 1913)
НаградиРедактиране
- Военен орден „За храброст“ III степен
БиблиографияРедактиране
- Гургулят, Брезник, Трън и Пирот или Брезнишко-Трънският отряд в Сръбско-българската война 1885 г. 1889.
БележкиРедактиране
- ↑ Игнатовски, Д. Депутати от Шумен и шуменски край 1879-2005, 2005, с. 103
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 378.
- ↑ Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, стр. 35
- ↑ а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Дневни новини - Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.5 / 20 юли 1924. / стр. 2.
ИзточнициРедактиране
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 36
- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., с. 176
| Димитър Яблански | → | кмет на София (12 април 1899 – 4 януари 1901) | → | Петър Чернев |