Христо Попов (подполковник)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Попов.
Христо Георгиев Попов е български офицер и политик, военен деец от Сръбско-българската война в която командва 1-ви пехотен полк в боевете при Гургулят. Като политик от Либералната партия става кмет на София (1899 – 1901) и министър на вътрешните работи и народното здраве (1915 – 1916).
| Христо Попов | |
| български офицер и политик | |
 | |
| Роден |
18 декември 1858 г.
|
|---|---|
| Починал | 28 октомври 1951 г.
|
| Учил в | Национален военен университет |
| Военна служба | |
| Звание | Подполковник |
| Години | 1878 – 1889 |
| Служил на |  България |
| Род войски | Артилерия |
| Войсково поделение | № 6 пеша дружина 1-ви пехотен полк |
| Отличия | Вижте по-долу |
| Народен представител в: X ОНС XVI ОНС XVII ОНС [1] | |
| Христо Попов в Общомедия | |
Биография
редактиране
Христо Попов е роден на 30 декември (18 декември стар стил) 1858 г. в Шумен. През 1875 – 1876 г. е учител в родния си град, а по време на Руско-турската война сътрудничи на руските войски. През 1879 г. завършва с първия випуск Военното училище в София, а след това и Николаевската военна академия в Санкт Петербург.[2]
След Съединението и внезапното изтегляне на руските офицери от Българската армия, на 11 септември 1885 г. Христо Попов е преназначен за командир на 1-ви пехотен софийски полк, макар че е само капитан.[3] През Сръбско-българската война (1885) с полка си участва в боевете на Сливнишката позиция. На 7 ноември е назначен за командващ на отряд на крайния ляв фланг и при Гълъбовци възпрепятства Моравската и Шумадийската дивизии при обхода им на левия фланг. Заедно с отряда си участва в боевете при Гургулят, Бански дол и Пирот (14 – 15 ноември).[4] Награден е с военен орден „За храброст“ III степен.
През 1886 г. Попов участва в потушаването на проруския метеж, целящ отстраняването на княз Александър I Батенберг.[4] На 12 януари 1889 г. се уволнява от армията като майор.[5]
След като напуска армията, Христо Попов завършва право в Женева.[4] След завръщането си в България е активен участник в Либералната (радославистка) партия.[4] От 24 април 1899 до 16 януари 1901 година е кмет на София.[4] През този период е пуснат първият трамвай в града, започват работа първите инсталации за електрическо улично осветление и е утвърден първият герб на София.[4]
Попов участва в Балканската война, а след нейния край е председател на парламентарната анкетна комисия, разследвала причините за Първата национална катастрофа. От 1915 до 1916 е вътрешен министър в правителството на Васил Радославов. За участието си в него през 1923 е осъден на 10 години затвор от Третия държавен съд, но е амнистиран на 19 юли 1924.[5][6]
Подполковник Христо Попов умира на 28 октомври 1951 година в София.
Памет
редактиранеНа Христо Попов е наречена улица в квартал „Манастирски ливади“ в София (Карта).
Военни звания
редактиране- Зауряд-прапоршчик (30 август 1878)
- Подпоручик (10 май 1879)
- Поручик (24 март 1882)
- Капитан (25 февруари 1885)
- Майор (19 март 1886)
- Подполковник (28 юли 1913)
Награди
редактиране- Военен орден „За храброст“ III степен
Библиография
редактиране- Гургулят, Брезник, Трън и Пирот или Брезнишко-Трънският отряд в Сръбско-българската война 1885 г. 1889.
Бележки
редактиране- ↑ Игнатовски, Д. Депутати от Шумен и шуменски край 1879-2005, 2005, с. 103
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 378.
- ↑ Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, стр. 35
- ↑ а б в г д е Ангелов, Борис. Кметовете на София. София, Екопрограма, 2015. с. 59.
- ↑ а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Дневни новини - Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.5 / 20 юли 1924. / стр. 2.
Източници
редактиране- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
- Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 36
- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., с. 176
| Димитър Яблански | → | кмет на София (12 април 1899 – 4 януари 1901) | → | Петър Чернев |