Ги Форже

Ги Форже
	Ги Форже
Guy Forget
	Ги Форже 2010 г.
Информация
Държава	Франция
Роден	4 януари 1965 г. (на 59 г.) Казабланка, Мароко
Височина / Тегло	190 cm
Кариера
Професионална	1982
Оттеглил се	1997
Пари от наградни фондове	5 669 934 щ.д.
Сингъл
Победи-загуби	378–290
Титли от ATP	11
Най-висока позиция	4 (25 март 1991)
	Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия	1/4 финал; 1991, 1993
Ролан Гарос	4-ти кръг; 1986, 1991
Уимбълдън	1/4 финал; 1991, 1992, 1994
ОП на САЩ	4-ти кръг; 1992, 1996
Двойки
Победи-загуби	387–182
Титли от ATP	28
Най-висока позиция	3 (18 awgust 1986)
	Турнири от Големия шлем
Ролан Гарос	Финал; 1987, 1996
Отборно
Купа Дейвис	Франция; Шампион 1991, 1996
	Информацията е актуална към 1 март 2024
	Ги Форже в Общомедия

Ги Форже (на френски: Guy Forget) е френски тенисист.

Биография редактиране

Ги Форже е роден на 4 януари 1965 г. в Казабланка, Мароко.

Форже се жени за Изабел Шасанде-Бариоз-Шаброл през 1989 г. Двойката има двама сина, Матио и Тибо. Тибо също играе професионален тенис.^[1]

Кариера редактиране

Ги Форже привлече вниманието на света на тениса за първи път, като печели титлата на Ролан Гарос за юноши през 1982 г. Той става професионалист същата година.

Той помага на отбора на Франция да спечели Купа Дейвис през 1991 и 1996 г. След като прекратява кариерата си като играч, той е капитан на отбора на Франция за Купа Дейвис. Играе в продължение на 12 години, поставя рекорд от 38-11.

През 1991 г. той печели шест титли на сингъл, включително в Синсинати и Париж от ATP Мастърс сериите. И в двата финала той побеждава Пийт Сампрас. Достига най-високото си класиране на сингъл в световната ранглиста през март същата година, като номер 4.

По време на кариерата си той печели общо 11 титли от най-високо ниво на сингъл и 28 на двойки.

През 2011 г. Международната федерация по тенис (ITF) му връчва най-високото си отличие, наградата Филип Шатрие, за приноса му към тениса.^[2]

Той се присъединява към ръководния комитет на Откритото първенство на Франция през 2011 г., а през 2012 г. става директор на Париж Мастърс.

През 2016 г. той става директор на Откритото първенство на Франция след уволнението на Жилбърт Изерн.^[3]

Кариерна статистика редактиране

Титли от турнири от сериите Мастърс (2) редактиране

Финали на турнири от сериите Мастърс (3) редактиране

ATP финали (11 титли; 19 финала) редактиране

	П–З	Година	Турнир	Клас	Настилка	Опонент	Резултат
Победа	1–0	1986	Гран при Тулуза	Гран При	Твърда (з)	Ян Гунарсон	4–6, 6–3, 6–2
Победа	2–0	1989	Лориен Оупън	Гран При	Твърда (з)	Ян Гунарсон	6–3, 7–6^(7–5)
Загуба	2–1	1989	Уембли Чемпиъншипс	Гран При	Килим (з)	Майкъл Ченг	2–6, 2–6, 1–6
Загуба	2–2	1990	Ница Оупън	Световни серии	Клей	Хуан Агилера	6–2, 3–6, 4–6
Победа	3–2	1990	ATP Бордо	Световни серии	Клей	Горан Иванишевич	6–4, 6–3
Победа	4–2	1991	Сидни Интернешънъл	Световни серии	Твърда	Михаел Щих	6–3, 6–4
Победа	5–2	1991	Брюксел Индор	Шампионски	Килим (з)	Андрей Чесноков	6–3, 7–5, 3–6, 7–6^(7–4)
Загуба	5–3	1991	Индиън Уелс Оупън	Сингъл седмица	Твърда	Джим Къриър	6–4, 3–6, 6–4, 3–6, 6–7^(4–7)
Победа	6–3	1991	Синсинати Оупън	Сингъл седмица	Твърда	Пийт Сампрас	2–6, 7–6^(7–4), 6–4
Победа	7–3	1991	ATP Бордо	Световни серии	Твърда	Оливие Делетр	6–1, 6–3
Победа	8–3	1991	Гран при Тулуза	Световни серии	Твърда (з)	Амос Мансдорф	6–2, 7–6^(7–4)
Победа	9–3	1991	Париж Мастърс	Сингъл седмица	Килим (з)	Пийт Сампрас	7–6^(11–9), 4–6, 5–7, 6–4, 6–4
Загуба	9–4	1992	Сидни Интернешънъл	Световни серии	Твърда	Емилио Санчес	3–6, 4–6
Победа	10–4	1992	Гран при Тулуза	Световни серии	Твърда (з)	Петер Корда	6–3, 6–2
Загуба	10–5	1992	Стокхолм Оупън	Сингъл седмица	Килим (з)	Горан Иванишевич	6–7^(2–7), 6–4, 6–7^(5–7), 2–6
Загуба	10–6	1992	Париж Мастърс	Сингъл седмица	Килим (з)	Борис Бекер	6–7^(3–7), 3–6, 6–3, 3–6
Загуба	10–7	1994	Суис Оупън	Световни серии	Клей	Серхи Бругера	6–3, 5–7, 2–6, 1–6
Загуба	10–8	1995	Куинс Клъб Чемпиъншипс	Световни серии	Трева	Пийт Сампрас	6–7^(3–7), 6–7^(6–8)
Победа	11–8	1996	Оупън 13	Световни серии	Твърда (з)	Седрик Пиолин	7–5, 6–4