Главан (Украйна)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Главан.
Главан или Главани (на украински: Главані, на руски: Главани) е село в Украйна, разположено в Болградски район, Одеска област. Землището му е с площ от 2.96 км2. Населението на селото през 2024 година е 2010 души, предимно етнически българи.
Главан Главані | |
— село — | |
Страна | Украйна |
---|---|
Област | Одеска област |
Район | Болградски |
Надм. височина | 34 m |
Население | 2510 души (2001) |
Основаване | 1830 |
Пощенски код | 68434 |
Телефонен код | +380 4845 |
МПС код | BH / 16 |
Часова зона | EET (UTC+2; Лятно часово време – UTC+3) |
Главан в Общомедия |
География
редактиранеСелото се намира в историческата област Буджак (Южна Бесарабия). Разположено е край река Алияга, на 30 километра югозападно от Арциз, на 8 километра южно от Делен и на 7.5 километра източно от Задунаево.
[1]История
редактиранеПрез 1830 година преселници от България основават село Главан. Предполага се, че названието на селото идва от названието на село Главан в България, окъдето се преселват неговите жители. Значително увеличаване броя на жителите се пада на периода от 1968 година до 1992 година.[2]
Една част от тези българи се завръщат в България в периода около 1834-1835 година. Много от тях основават в Добруджа селата Владимирово, Войниково, Главан, Коларци, Каменци, Бдинци, Красен дол, Пет могили, Вратарите, Никола Козлево, Попрусаново, Поручик Гешаново, Сърнец, Тервел, Ангеларий, Вълнари, Подслон, Каолиново, Алфатар. Едни от първите заселници в село Владимирово от тези върнали се от Бесарабия бежанци са формиралите се по-късно фамилии Продановци, Желязкови, Влайкови, Керанови, Заимови. Друга част продължават своя път и успяват да се върнат обратно в село Главан (област Стара Загора). [3]
Около Главани се намират целинни земи, затова земеделие и животновъдство са основни стопански отрасли на преселниците. През целия 19 век и първата половина на 20 век жителите сами си осигуряват с всичко необходимо. Те се занимават с тъкачество, обработват овчи кожи. С помощта на ръчни тъкачни станове от вълнена прежда жените тъкат домашни груби и полугруби сукна.[2]
Стопанство
редактиранеОт 1995 година и до днес в селото са образувани 32 селски фермерски стопанства, в които работят 70 души. На територията на Главански селски съвет извън селото има такива производствени предприятия: Главански завод за строителни материали, АД „Транспорт“, склад за гориво, железопътна станция.[2]
Култура и образование
редактиранеПрез 2000 година училището е преименувано и се нарича Главанско общообразователно училище I-III степен, обучението е на руски език, учениците изучават украински, български и английски език. В селото има 2 спортни зали и стадион. В центъра на селото от 1881 година се издига Свято-Възнесенска църква, която е историческа ценност на селото.[2]
В Главан е родена известна българска художничка – Йона Тукусер.
Население
редактиранеНаселението на селото според преброяването през 2001 г. е 2510 души, предимно етнически българи.
Езици
редактиранеЧисленост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:[4]
Роден език | Численост | Дял (в %) |
Общо | 2510 | 100.00 |
Български | 2299 | 91.59 |
Руски | 106 | 4.22 |
Украински | 67 | 2.66 |
Молдовски | 30 | 1.19 |
Гагаузки | 4 | 0.15 |
Румънски | 1 | 0.03 |
Други | 2 | 0.07 |
Неопределени | 1 | 0.03 |
Източници
редактиране- ↑ Желев, Господин. Историческа и родова памет на село Владимирово, Добричко. Добрич, Матадор, 2005. с. Пристигналите 167 семейства в Бесарабия се настанили на свободни, обезлюдени и пустеещи места. Те получили съдействието на руските власти и сравнително добре се устроил битово. Това подействало благоприятно на тези заселници, понеже едновременно с новите земи правителството им дало редица данъчни облекчения. След 4-5 години в Русия се сменя властта и част от тези привилегии, предимно данъчни, са отменени. Към всичко това, като прибавим, че главанските семейства трудно понасяли суровите климатични условия и носталгията по родния край, то по-голяма част от новозаселниците решили да се върнат обратно. Владимирово е заселено от тези главанци, които се завръщали от бежанския си поход, след 1834-1835.".
- ↑ а б в г Главани, Арцизски район // Информационен портал на българите в Украйна
- ↑ Желев, Господин. Историческа и родова памет на село Владимирова, Добричко. Добрич, Метадор, 2005. с. "Пристигналите 167 семейства в Бесарабия се настанили на свободни, обезлюдени и пустеещи места. Те получили съдействието на руските власти и сравнително добре се устроил битово. Това подействало благоприятно на тези заселници, понеже едновременно с новите земи правителството им дало редица данъчни облекчения. След 4-5 години в Русия се сменя властта и част от тези привилегии, предимно данъчни, са отменени. Към всичко това, като прибавим, че главанските семейства трудно понасяли суровите климатични условия и носталгията по родния край, то по-голяма част от новозаселниците решили да се върнат обратно. Владимирово е заселено от тези главанци, които се завръщали от бежанския си поход, след 1834-1835.".
- ↑ „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 29 април 2018. (на украински)