Главница (река)

(пренасочване от Главница)

Главница (до 29 юни 1942 г. Ана дере)[1] е река в Североизточна България, област Шумен – община Каспичан и Област Варна – община Провадия, десен приток на Провадийска река. Дължината ѝ е 40,8 км.

Главница
43.2411° с. ш. 27.155° и. д.
43.1067° с. ш. 27.5008° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Шумен
Община Каспичан
Област Варна
Община Провадия
Дължина40,8 km
Водосб. басейн374,5 km²
Отток1,687 m³/s
Начало
Мястона 3 km ЮИ
от с. Кюлевча,
Община Каспичан
Провадийско плато
Координати43°14′27.96″ с. ш. 27°09′18″ и. д. / 43.2411° с. ш. 27.155° и. д.
Надм. височина365 m
Устие
Мястодесен приток на Провадийска рекаЧерно море
Координати43°06′24.11″ с. ш. 27°30′02.88″ и. д. / 43.1067° с. ш. 27.5008° и. д.
Надм. височина16 m
Главница във водосборния басейн на Провадийска река

Река Главница води началото си под името Мерявица от подножието на връх Аталана в Провадийското плато на 365 м н.в., на 3 км югоизточно от село Кюлевча, община Каспичан. До изтичането си от язовир „Снежина“ тече на югоизток в дълбока долина под името Аннадере. След това долината ѝ става широка, с обработваеми земи, а посоката ѝ източна. Влива се отдясно в Провадийска река на 16 м н.в., на 1,7 км източно от село Бозвелийско. Долното течение на реката е изцяло коригирано с водозащитни диги.

Площта на водосборния басейн на Главница е 374,5 км2, което представлява 17,5% от водосборния басейн на Провадийска река. Реката е най-голям приток на Провадийска река.

Основни притоци – → ляв приток, ← десен приток:

  • ← Крива река
  • ← Черноошко дере
  • ← Батаджикдере
  • → Демирджийца

Реката е главно с подземно подхранване, с максимален отток през февруари-март, а минимален – август-септември. Среден годишен отток при устието 1,687 m3/s.

По течението на реката са разположени 4 села в Община Провадия: Блъсково, Комарево, Тутраканци, Бозвелийско.

Водите на реката основно се използват за напояване – язовир „Снежина“.

Вижте също редактиране

Топографска карта редактиране

Източници редактиране

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 52.
  • Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1557.
  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 136 – 137.