Провадийско плато

плато в България

Провадийското плато е плато в Североизточна България, Източната Дунавска равнина, области Шумен и Варна.[1]

Провадийско плато
Провадийското плато от село Кладенец
Провадийското плато от село Кладенец
43.202° с. ш. 27.133° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
МестоположениеБългария (Североизточна България)
Част отИзточна Дунавска равнина
Най-висок връхСакартепе
Надм. височина388,6 m
Подробна карта
Подробна карта

Провадийското плато се издига в южната част на Източната Дунавска равнина, като представлява изпъкнала на север дъга и включва Мадарското плато на север и Кривненското плато на изток. Тази голяма дъга, дълга около 27 км и широка до 15 км се простира между долините на Провадийска река на север, североизток и изток и десният ѝ приток Мътнишка река на северозапад. В този участък склоновете на платото са стръмни, на места отвесни, короновани от варовити откоси с карстови форми. Двете реки отделят платото от Плисковското поле на север и северозапад, платото Стана на североизток и Добринското плато на изток – Провадийския пролом. На запад Провадийското плато се спуска също със стръмни откоси към Смядовското поле, отводнявано в този участък от Стара река (ляв приток на Голяма Камчия). На юг и югоизток склоновете на платото са полегати и се спускат плавно към Синделското поле, отводнявано в тази си част от река Главница (Аннадере, десен приток на Провадийска река). На югозапад Провадийското плато се свързва с Роякското плато чрез ниската Друмевска седловина, през която преминава третокласен път № 731 от Държавната пътна мрежа между селата Вехтово и Друмево.[1]

Ако се приеме, че Мадарското плато е част от Провадийското плато, то най-високата точка е връх Двете могили (429.8 м) в Мадарското плато, а ако то се изключи – най-високата точка на Провадийското плато е връх Сакартепе (388.6 м), разположен в югозападната му част, на 2 км северозападно от село Костена река.[1]

Провадийското плато е изградено от горнокредни варовици, припокрити на юг с еоценски пясъчници и делувиални наслаги.[1]

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и топло лято. Почвите са черноземни и сиви горски, заети около 50% с нискостеблени гори от габър и цер, силно антроположки променени. Източната, па-ниска част на платото е заета от обработваеми земи.[1]

По самото плато няма населени места, но в неговите подножия са разположени 12 населени места, в т.ч. 2 града и 10 села:

По долината на Провадийска река и притока ѝ Мътнишка река, по северното и източното подножие на платото преминава участък от трасето на жп линиите София – Варна и Русе – Варна.[1]

Вижте също редактиране

Топографска карта редактиране

Източници редактиране