Гларнските Алпи (от немски Glarner Alpen, на английски Glarus Alps) са дял на Алпите, намиращ се в Швейцария (кантони Граубюнден - от юг, Ури, Швиц, Гларус и Санкт Гален - от север). Носят името на град Гларус. Представляват хребет с дължина 124 км и ширина 105 км, който огражда от юг долината на Преден Рейн. Най-висок връх - Тьоди (3614 м).[1]

Гларнските Алпи, погледнати от селото Браунвалд
Карта на Гларнските и Швицките Алпи

ОписаниеРедактиране

Хребетът държи посока от югозапад към североизток. Започва от долината на река Ройс и прохода Обералп, който го свързва с Лепонтинските Алпи. Завършва при първия голям завой на Рейн, където в него се влива река Ландкварт. Той е асиметричен: южните склонове са стръмни и къси, а северните - по-дълги и полегати. Северните се издигат неравномерно чрез редица отделни масиви и върхове, но в науката са обособени като Швицки Алпи. Граница между двата дяла е проходът Клаузен, а по-надолу - река Линт. Само на изток северните склонове се считат за част от Гларнските Алпи, където започват от бреговете на езерото Валензее. Най-личният връх от тази страна е Магерен (2524 м).

Главното билоРедактиране

То започва с постепенно издигане и след като достига кулминация при Тьоди, се спуска бавно надолу. Представлява верига с няколко значителни завоя около големи циркуси. През по-голямата част поддържа непрекъсната височина над 2500 м., а върховете надвишават 3000. Условно може да се определят шест масива, разделени от високи проходи[2] - тук през тях минават само пътеки и черни пътища. От запад на изток масивите са:

  • Криспалт (Пиц Джуф - 3098 м)
  • Обералп (Обералпщок - 3328 м)
  • Тьоди (Тьоди - 3614 м). Освен че е най-висок, този масив е покрит с ледници като Хюфи (дължина 7 км, площ 13 кв. км)[3] и Бифертен. От него на север се отделя едно успоредно било, наречено Кларенден, където най-високият връх е Шерхорн (3297 м).
  • Хаусщок (Хаусщок - 3158 м). От едноименния връх на север се отделя още едно било, увенчано от връх Карпф (2794 м).
  • Вораб (Пиц Гриш - 3062 м)
  • Сардона (Пиц Сардона - 3056 м). Тук билото се разделя на три хребета, разделени от дълбоки долини. Най-дългият от тях стига чак до Валензее.

В източната част на Гларнските Алпи е оформен един допълнителен хребет, наречен Каланда. Неговият най-висок връх Халденщайнер (2805 м) се издига над град Кур - столицата на кантон Граубюнден.

ВодиРедактиране

На централното било са останали пет ледника, повечето от които са малки - с дължина 4-5 километра. Във високите циркуси от двете страни на билото се намират красиви ледникови езера, от които най-голямо е Лимерен, близо до Тьоди. Реките от северната и южната страна силно се различават: на юг са къси и с голям наклон - притоци на Преден Рейн, а на север са дълги и по-спокойни. Най-голямата река е Линт, която се влива първо във Валензее, после в Цюрихското езеро, откъдето изтича под името Лимат. На изток от нея е долината на Зец, а след това и на река Тамина.

 
Тьоди и околните върхове от долината на Линт
 
Обералпщок
 
Хаусщок и Рухи
 
Пиц Сардона

ВърховеРедактиране

Най-високи върхове (над 3000 м).[4]

Име Височина
Тьоди 3614 м
Бифертенщок 3419 м
Пиц Урлаун 3358 м
Обералпщок 3328 м
Грос Шерхорн 3297 м
Клариден 3267 м
Грос Дюси 3256 м
Кавищрау Гронд 3251 м
Рингелшпиц 3247 м
Грос Виндгален 3192 м
Хаусщок 3158 м
Гросрюхен 3136 м
Трищелхорн 3114 м
Рухи 3107 м
Пиц Зегнас 3102 м
Пиц Джуф 3098 м
Мутенщок 3089 м
Хиндери Шибе 3083 м
Криспалт 3080 м
Бристен 3074 м
Пиц Гриш 3062 м
Пиц Сардона 3056 м
Бюнднер Вораб 3025 м

ТуризъмРедактиране

Липсата на четирихилядници в Гларнските Алпи ги превръща в не толкова любима дестинация за алпинистите, но все пак Тьоди и околните върхове са скалисти и с отвесни стени, така че предлагат добри възможности. За сметка на това съществуват 1163 туристически маршрути, които дават възможност за досег с девствената природа и прекрасни панорамни гледки. 58 от тези маршрути са дълги, има и 20 поклонически.[5] Построени са 9 хижи. Най-посещавана е хижа Клариден (2453 м), но има и по-високи - в това отношение рекордьор е хижа Планура (2947 м).[6] Добре развит е и зимният туризъм - делът разполага със ски писти с обща дължина 484 км и 97 лифта. Курортната местност между селищата Лаакс и Флимс (от северната страна, под масива Вораб) е основен зимен център.[7]

БележкиРедактиране

  1. Glarus Alps, Encyclopaedia Britannica
  2. Това разделение е въведено от John Ball, The Central Alps, including the Bernese Oberland, London 1873, pp. 184-185
  3. Гларнские Альпы, Большая российская энциклопедия
  4. Списък на върховете виж в Glarus Alps, Summitpost.org
  5. Hiking in the Glarner Alps, Outdooractive
  6. Glarus Alps, Summitpost.org
  7. Ski resorts Glarus Alps, Skiresort.info