Гларнски Алпи
Гларнските Алпи (от немски Glarner Alpen, на английски Glarus Alps) са дял на Алпите, намиращ се в Швейцария (кантони Граубюнден - от юг, Ури, Швиц, Гларус и Санкт Гален - от север). Носят името на град Гларус. Представляват хребет с дължина 124 км и ширина 105 км, който огражда от юг долината на река Преден Рейн. Най-висок връх - Тьоди (3614 м).[1]
ОписаниеРедактиране
Хребетът се простира от от югозапад на североизток. Започва от долината на река Ройс (десен приток на Аар) и прохода Обералп (2044 m), който го свързва с Лепонтинските Алпи. Завършва при първия голям завой на река Рейн, където в нея отдясно се влива река Ландкварт. Склоновете му са асиметричен: южните са стръмни и къси, а северните - дълги и полегати. Северните се издигат неравномерно чрез редица отделни масиви и върхове (Фрейберге, Глертиш, Курфирстен, Магерен, Виндгеле, Друсберг, Мутриберг и др.), но в науката са обособени като Швицки Алпи. Граница между двата дяла е проходът Клаузен (1948 m), а по-надолу - река Линт. Само на изток северните склонове се считат за част от Гларнските Алпи, където започват от южния бряг на езерото Валензее. Най-висикият връх от тази страна е Магерен (2524 м). Хребетът е изграден от мезо-кайнозойски флиш и частично от варовици. Годишната сума на валежите превишава 2000 mm. Покрит е с ширколистни (основно бук) и изголистни (смърч, ела) гори, а над 1800-1900 m следват субалпийски и алпийски пасища.[2]
Главно билоРедактиране
То започва с постепенно издигане и след като достига кулминация при Тьоди, се спуска бавно надолу. Представлява верига с няколко значителни завоя около големи циркуси. През по-голямата част поддържа непрекъсната височина над 2500 m, а върховете надвишават 3000. Условно може да се определят шест масива, разделени от високи проходи[3] - тук през тях минават само пътеки и черни пътища. От запад на изток масивите са:
- Криспалт (Пиц Джуф - 3098 м)
- Обералп (Обералпщок - 3328 м)
- Тьоди (Тьоди - 3614 м). Освен че е най-висок, този масив е покрит с ледници като Хюфи (дължина 7 км, площ 13 кв. км)[4] и Бифертен. От него на север се отделя едно успоредно било, наречено Кларенден, където най-високият връх е Шерхорн (3297 м).
- Хаусщок (Хаусщок - 3158 м). От едноименния връх на север се отделя още едно било (Фрейберге), увенчано от връх Карпф (2794 м).
- Вораб (Пиц Гриш - 3062 м)
- Сардона (Пиц Сардона - 3056 м). Тук билото се разделя на три хребета, разделени от дълбоки долини. Най-дългият от тях стига чак до Валензее.
В източната част на Гларнските Алпи е оформен един допълнителен хребет, наречен Каланда. Неговият най-висок връх Халденщайнер (2805 м) се издига над град Кур - столицата на кантон Граубюнден.
ВодиРедактиране
На централното било са останали пет ледника (Бруни, Хюфи, Клариден, Грис), повечето от които са малки - с дължина 4-5 километра. Във високите циркуси от двете страни на билото се намират красиви ледникови езера, от които най-голямо е Лимерен, близо до Тьоди. Реките от северната и южната страна силно се различават: на юг са къси и с голям наклон - леви притоци на Преден Рейн, а на север са дълги и по-спокойни. Най-голямата река е Линт, която се влива първо във Валензее, после в Цюрихското езеро, откъдето изтича под името Лимат. На изток от нея е долината на Зец, а след това и на река Тамина.
ВърховеРедактиране
Най-високи върхове (над 3000 м).[5]
| Име | Височина |
|---|---|
| Тьоди | 3614 м |
| Бифертенщок | 3419 м |
| Пиц Урлаун | 3358 м |
| Обералпщок | 3328 м |
| Грос Шерхорн | 3297 м |
| Клариден | 3267 м |
| Грос Дюси | 3256 м |
| Кавищрау Гронд | 3251 м |
| Рингелшпиц | 3247 м |
| Грос Виндгален | 3192 м |
| Хаусщок | 3158 м |
| Гросрюхен | 3136 м |
| Трищелхорн | 3114 м |
| Рухи | 3107 м |
| Пиц Зегнас | 3102 м |
| Пиц Джуф | 3098 м |
| Мутенщок | 3089 м |
| Хиндери Шибе | 3083 м |
| Криспалт | 3080 м |
| Бристен | 3074 м |
| Пиц Гриш | 3062 м |
| Пиц Сардона | 3056 м |
| Бюнднер Вораб | 3025 м |
ТуризъмРедактиране
Липсата на четирихилядници в Гларнските Алпи ги превръща в не толкова любима дестинация за алпинистите, но все пак Тьоди и околните върхове са скалисти и с отвесни стени, така че предлагат добри възможности. За сметка на това съществуват 1163 туристически маршрути, които дават възможност за досег с девствената природа и прекрасни панорамни гледки. 58 от тези маршрути са дълги, има и 20 поклонически.[6] Построени са 9 хижи. Най-посещавана е хижа Клариден (2453 м), но има и по-високи - в това отношение рекордьор е хижа Планура (2947 м).[7] Добре развит е и зимният туризъм - делът разполага със ски писти с обща дължина 484 км и 97 лифта. Курортната местност между селищата Лаакс и Флимс (от северната страна, под масива Вораб) е основен зимен център.[8]
БележкиРедактиране
- ↑ Glarus Alps, Encyclopaedia Britannica
- ↑ ((ru)) «Болшая советская энциклопедия» –Гларнские Альпы, т. 6, стр. 585
- ↑ Това разделение е въведено от John Ball, The Central Alps, including the Bernese Oberland, London 1873, pp. 184-185
- ↑ Гларнские Альпы, Большая российская энциклопедия
- ↑ Списък на върховете виж в Glarus Alps, Summitpost.org
- ↑ Hiking in the Glarner Alps, Outdooractive
- ↑ Glarus Alps, Summitpost.org
- ↑ Ski resorts Glarus Alps, Skiresort.info