Лепонтински Алпи

Лепонтински Алпи (на немски Lepontinische Alpen, на италиански Alpi Lepontine) се нарича дял на планината Алпи, който заема територии на Швейцария и Италия. Дължина (по основната посока на Алпите, тоест от запад на изток) 151 км, ширина 196 км. В сравнение с другите дялове на Западните Алпи тази част не е от най-високите - първенецът Монте Леоне се издига само на 3553 м.

Монте Леоне, гледан от прохода Симплон
Обхват на Лепонтинските Алпи като част от цялата планина

ИмеРедактиране

Както и други части на Алпите, името на Лепонтинските Алпи идва от древно келтско племе, живяло по тези земи. То се е наричало Лепонци и се споменава от историческите извори около 300 г. пр. н. е.[1]

 
Карта на Лепонтинските Алпи

ОписаниеРедактиране

Лепонтинските Алпи представляват дълъг хребет, който никъде не е проломен, но на много места билото се спуска и образува удобни за преминаване седловини. През тях са прекарани проходи, свързващи околните долини. От север хребетът е ограничен от долините на Рона и Ройс, (най-горните течения), които се свързват през прохода Фурка. След това на изток започва долината на Преден Рейн. На юг дългите странични била се спускат чак до езерата Маджоре, Лугано и Комо. Тук в обхвата на Лепонтинските Алпи се включват големите долини на Тичино, Точе, Маджа и Верцаска.

Хребетът започва от прохода Симплон, който служи за връзка с Пенинските Алпи на запад. Веднага след него се издига Монте Леоне. На изток границата с Ретийските Алпи минава през прохода Шплюген.[2] приблизително в средата проходът Сен Готард разделя Лепонтинските Алпи на две сравнително равни части. Иточната е известна също с името масив Адула. Оттам води началото си Заден Рейн, а над изворите му се извисява най-високият връх в района - Райнвалдхорн (3402 м). Тази част на планината не е лишена от ледници, но те са далеч по-малко в сравнение с западните ѝ съседи: Гюферхорн, Лавац, Босодино, Грис. Навсякъде преобладава глациогенният релеф - върховете са скалисти, с остри ръбове, виждат се добре оформени циркуси, много от долините са тгрогови, с U-образна форма.

 
Басодино
 
Пицо Тамбо

ВърховеРедактиране

Десетте най-високи върха в Лепонтинските Алпи са:

  • Монте Леоне - 3553 м;
  • Брайтхорн - 3438 м;
  • Райнвалдхорн - 3402 м;
  • Гюферхорн - 3393 м;
  • Блиненхорн - 3384 м;
  • Басодино - 3276 м;
  • Пицо Тамбо - 3276 м;
  • Хелзенхорн - 3274 м;
  • Вазенхорн - 3255 м;
  • Офенхорн - 3242 м;
 
Курортът Андермат

ТуризъмРедактиране

Развит е главно ски туризмът. В района има много ски писти с обща дължина 584 км и 27 лифта.[3] Тук се намира известният курорт Андермат - малко селище край река Ройс на височина 1437 м. Най-много писти (118 км) предлага Оберзаксен в долината на Преден Рейн. Гемщок е най-високият курорт на хребета със своите 2961 м. За летните туристи любима дестинация е долината Санта Мария - широка и с плавни склонове (за разлика от останалите), тя привлича с автентични селца и съхранени традиции.[4]

БележкиРедактиране

  1. Lepontine Alps, Summitpost.org
  2. Lepontine Alps, Encyclopaedia Britannica
  3. Ski resorts Lepontine Alps, Skiresort.info
  4. Kev Reynilds, Walking in the Alps, Sinapore 2005, p. 238