Вижте пояснителната страница за други значения на Глобочица.

Глобочица (на македонска литературна норма: Глобочица; на албански: Glloboçica) е село в Северна Македония, в Община Струга.

Глобочица
Глобочица
— село —
Поглед към селото
Поглед към селото
41.3169° с. ш. 20.6428° и. д.
Глобочица
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаСтруга
Географска областКараорман
Надм. височина853 m
Население0 души (2002)
Пощенски код6337
Глобочица в Общомедия

География редактиране

Селото е разположено в западните поли на планината Караорман на брега на язовира „Глобочица“ на Черни Дрин.

История редактиране

В XIX век Глобочица е българско село в Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Глобочица (Globotchitza) е посочено като село с 60 домакинства, като жителите му са 170 българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Глобочица има 300 жители българи християни.[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Глобочица е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 26 къщи.[3]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Глобочица има 360 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]

В 1965 година цялото село е потопено под язовира Глобочица езеро, а на брега му са построени нови къщи. Иконите и църковната утвар от 600-годишната църква „Свети Илия“ са пренесени в Стружката църква „Свети Георги“.

Според преброяването от 2002 година селото е без жители.[5]

Църквата в селото „Свети Антоний“ е осветена на 18 юли 1993 година от митрополит Стефан Брегалнишки.[6]

Личности редактиране

 
Сарафин Маркоски
 
Дримколската чета на ВМОРО: Панде Димитров от Нерези, Павле Ильов от Нерези, Петре Иванов от Нерези, Спасе Пелтекот от Глобочица, Ильо Наумов от Ябланица, Милош Кръстев от Безево, Трифон Манолов от Стеблево, Марко Павлов от Безево, Алексо Новов от Нерези, Тане Мартинов от Нерези, Йован Танев от Нерези
Родени в Глобочица
  •   Наум Иловски (? – 1903), войвода на четата от Глобочица през Илинденско-Преображенското въстание, загинал на 4 август 1903 година заедно с петима четници в местността Горица край Сливово[7][8]
  •   Сарафин Маркоски, участник в Илинденско-Преображенското въстание

Бележки редактиране

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104-105.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 19 септември 2007 
  6. Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 16 март 2014 г.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 66.
  8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 188.