Глогово

Глогово е село в Северна България. То се намира в община Тетевен, област Ловеч.

Глогово
Глогово 42.966667, 24.233333 Глогово
Общи данни
Население	1679 души (15 юни 2020 г.) 91,1 души/km²
Землище	18,428 km²
Надм. височина	494 m
Пощ. код	5724
Тел. код	06908
МПС код	ОВ
ЕКАТТЕ	15148
Администрация
Държава	България
Област	Ловеч
Община    – кмет	Тетевен Мадлена Бояджиева-Ничева (ГЕРБ)
Кметство    – кмет	Глогово Бисер Габровски (ДПС)

История

Според Иширков в Глогово имало манастир, тъй като там съществува местност „кръста“ и махала Граматника. Наистина има махала Граматника и една от местностите е назована „Кръста“, но тези наименования им били дадени в един по-късен период. В местността на махалата Граматника имало много грамади от камъни, от които махалата първоначално се казвала Грамадека, а по-късно и Граматника, докато в споменатата местност Кръста бил намерен камък, на който имало издълбан кръст, който е от тракийско време. Техни потомци са власи и каракачани, за тях говори и наименованието на местността Даменица, централна между селата Глогово и Галата. Тя била притежание на някакъв си каракачанин на име Дамян. След траките, дошли и римляните. За тях говорят много артефакти, които са намерени от иманярите. Някога недалеч от селото имало и римски път. На входа на селото от към Градежница имало и кале, от което кале идва и наименованието на местността Калето. Освен това кале в района е имало и други. Те по-късно служили, като сигнализациони и на заселилите се в селото богомили през ХІІ век от Тракия начело с пълководеца им Травъл. През 1479 г. т.е. в ранните години на османската власт, махала Гологово заедно с махала Бабовяне (с. Бабинци, така е известно в архивните документи) били част от с. Градежница. Всички те наброявали общо 11 немюсюлмански домакинства. През 1516 г. населението се състояло от 6 немюсюлмански домакинства и 8 неженени. А в годините 1545 и 1579 г., там според К. Гьозлер, не са регистрирани местни жители. Всички те наброяващи общо 10 немюсюлмански семейства и 5 неженени, били записани, като пришълци в Галата. Причината поради която се изселили там не е ясна. След ХVII век в махала Глогово придошли заселници от дн. махала Асен, Добревци, Кирчево, Беленци, Бежаново и пр., но най-вече придошлите са били от Галата. Село Глогово по онова време се наричало Горната махала и било част от село Градежница. През 1873 г. нямало регистрирани немюсюлмани в махала Глогово, където заедно с Градежница общо населението се състояло от 75 мюсюлмански домакинства, като общият им брой бил 419 души.

През Руско-турската война 1878 г., землището на бившата махала Глогово отново запустяло. Много от жителите и се заселили за винаги в Турция. По това време се опразнила завинаги и съседната махала Бабуйките, влизаща в землището на село Кирчево. След 1880 г. се завърнали голяма част от жителите на в махала Глогово. Много от жителите и участвали във войните: Руско-турската 1878 г., Първата и Втората световна война. През 1959 г. махалата Глогово, придобила статут на самостоятелно село, след като се отделила от село Градежница. През тази година в селото по насилствен път в срок от 60 дни се изградило и ТКЗС-то. През 1974 г. започнала и кампанията за насилствената смяна на имената, а през 1986 г., започнала кампанията и за смяна на традиционното облекло. По това време някой от жителите попаднали в общинския арест, а други в затворите по политически причини.

Религии

Населението е помашко.

Обществени институции

Основно училище „Христо Ботев“, детска градина „Изгрев“

Културни и природни забележителности

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Редовни събития

На 26 и 27 юни е сборът на селото

Други

Село Глогово се намира в планински район. Основно препитание за населението е от отглеждането на малини и дърводобив

Външни препратки

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.