За графичната среда вижте GNOME.

Гномът е митично същество, което се характеризира с малък ръст и подземен начин на живот. Според алхимика Парацелз гномовете са най-важните духове на стихията земя, поради което те се движат през земята с лекотата, с която хората ходят върху нея, имат конични шапки и слънчевите лъчи ги превръщат в камък. В други митологии те са просто малки, уродливи и палави духове или гоблини. Някои твърдят, че те притежават магически сили, които могат да направят човек щастлив или тъжен.

Артистична представа за гном

Счита се, че думата гном произхожда от новолатинската дума gnomus и от гръцката дума gnosis, означаваща знание. Според мита, гномовете съхраняват тайно знание и богатство. Например злато, сребро и скъпоценни камъни.

Домашният гном живее в цепнатини и пролуки, или под печката. Гномът проси храна или дори краде, когато е много гладен.

ИсторияРедактиране

Има известно объркване поради факта, че гномът е едно от много подобни, но различни създания от европейския фолклор. Митични създания като гоблини и джуджета често са представяни като гноми, и обратно.

Гноми има в легендите на много от централните, северните и източните европейски земи под други имена: каукис е пруски гном, а барбегази са гномо-подобни същества с големи крака във фолклора на Франция и Швейцария. На изток, тенгу понякога са определяни като крилати гноми.

Днес, гномите традиционно се смятат за малки същества – брадати и носещи островърхи, шарени, конични шапки. Живеят в естествени пространства близо до земята и се грижат за дивата природа. Те са по-доброжелателни от други фолклорни създания като гоблините. Гномите също така са добили популярност от появата си в много он-лайн игри.

Градински гномиРедактиране

Първите градински гноми са били направени в Грефенрода, град известен с керамиката си в Тюрингия, Германия в средата на 19 век. Филип Грибел правел животни от теракот като декорация и произвеждал гноми, базирани на местни митове, като начин хората да се насладят на историите за желанието на гномите да помагат в градината нощем. Градинският гном бързо се разпространил из Германия, Франция, Англия и където градинарството е сериозно хоби. Производството на гноми се разпространило из Германия чрез множество големи и малки производители, които се появявали и изчезвали от пазара, всеки от които имал свой специфичен стил. Втората световна война се отразила зле на индустрията и много производители се отказали. Потомците на Грибел все още правят гноми и са последните немски производители, тъй като всички други са преместили производството си в Полша или Китай. В Германия има приблизително 25 милиона градински гнома.

Традиционните гноми са направени от теракотена глина, излята в отливки. Гномът се изважда от отливката, изсушава се, а след това се изпича във фурна, докато не стане твърд. Щом изстине, гномът бива изрисуван до желаното ниво на подробност и изпратен в магазините, за да бъде продаден на купувачите.

В литературата градински гноми намираме в поемата Херман и Доротея на Йохан Волфганг фон Гьоте. В текста, един аптекар собственик на градина с „каменни божеци“ и „пъстри джуджета“ се оплаква, че никой вече не иска да ги гледа, защото всичко трябвало да бъде различно: „както се казва с вкус, […] просто и гладко“.[1]

Въпреки това, градинските гноми се разпространили през 19 век в дребнобуржоазните предни дворове, първо във Великобритания, Германия, Австрия и Швейцария, а по-късно и в други европейски и неевропейски страни.

Градински гноми се появили за първи път във Великобритания през 1847 година, когато сър Чарлс Ишъм донесъл 21 теракотени фигурки от пътуване до Германия и ги разположил като декорация в градините на своя дом Лампърт Хол в Нортхемптъншир. Запазен е само един гном от оригиналната група, познат като Лампи. Изложен е в Лампърт хол и е застрахован за един милион лири.

На Изложението на цветя в Челси(Великобритания) градинските гноми са забранени, както и всички ярко оцветени статуи. [2][3] Изключение е било направено през 2013, годината на Градинския гном.[4]

В компютърни игриРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Гьоте, Й. В. Херман и Доротея. Прев. от ориг. Ас. Разцветников, С., Хемус, 1929. с. 18
  2. brightly coloured mythical creatures, Wesley Kerr, Flower power. The Guardian Weekend 11], Mai 2013, S. 39.
  3. www.theguardian.com
  4. The Guardian Weekend 11, Mai 2013, S. 42