Малорусия (на руски: Малая Русь/Малороссия; на украински: Мала Русь; калка от старогръцки: Μικρὰ Ῥωσία[1]; на латински: Russia minor или Ruthenia minor; на френски: la Petite Russie; на немски: Kleinrussland) е историческа област в Източна Европа, в североизточната част на днешна Украйна и съседни части от днешна Русия (територията на някогашния Стародубски полк – днес: югозападната част на Брянска област), Беларус и Полша.

Малорусия
Фрагмент от езиковата карта на Европа в руски атлас от 1907 г. Украинците са обозначени в рамките на техните етнически граници като малоруси или русини.
Фрагмент от езиковата карта на Европа в руски атлас от 1907 г. Украинците са обозначени в рамките на техните етнически граници като малоруси или русини.
Неофициален езикРусински език
Днес част отУкрайна,
Малорусия в Общомедия

Първата употреба на това название се приписва на Юрий II Болеслав – княз на Галицко-Волинско княжество. През 1335 г. той се титулова и подписва своите декрети с „Dux totius Russiæ minoris“ (от латински: Княз на малоруския народ).[2] Разграничението между „Велика“ и „Малка“ Рус вероятно възниква сред византийски, гръкоезични, духовници, които искат да разделят двете рутенски църковни митрополии в Галич и Москва.[3]

Конкретното значение на прилагателните „голям“ („велик“) и „малък“ в този контекст е неясно. Възможно е термини като „малък“ по онова време да са означавали просто географски по-малък и/или по-малко населен,[4] или имащ по-малко църковни епархии.[3] Такъв пример е връзката между Азия и Мала Азия, при която Мала Азия е по-малка географска част от Азия. Друга възможност за значението на прилагателните е, те да са се използвали за обозначаването на отношенията между държава-майка и нейна колония (такъв пример е Магна Греция (Голяма Гърция), която е била колония на Древна Гърция). В този смисъл, Малорусия може да се интерпретира като люлката на руските народи (именно тук се е намирала Киевска Рус), от където са започнали преселения на изток, основавайки там Великорусия (днешна Русия).[3]

Името „Малка Рус“ или „Малка Русия“ или „Малорусия“ излиза от употреба в края на XV век.[5] То е възродено отново в края на XVIII век. Тогава „Малорусия“ се превръща в политическо и географско понятие в Руската империя, отнасящо се до територията на Казашкото хетманство (първата украинска държава). След неуспешен опит от страна на хетман Иван Мазепа за прекъсване на отношенията с Русия през 1708 г., цялата територия на хетманството е анексирана и включена в Киевска губерния[6] на Московското царство (по-късно на Руската империя), а казашката автономия е силно ограничена. Императрица Екатерина II Руска официално премахва институцията на хетмана през 1764 г.,[7] а в периода 1764 – 1781 г. Казашкото хетманство е преименувано на Малоруска губерния в състава на Руската империя,[8] ръководена от Пьотър Румянцев, като последните остатъци от административната система на хетманството са премахнати през 1781 г. По-късно, през XVIII век, Малоруската губерния е преименувана на „Новорусия“, също „Новоруска губерния“, а после пак е върнато старото име – Малорусия и Малоруска губерния.[9] Производни думи като „малоруски“ (на руски: малоросс) или малоруснак (на руски: малорус или малороссиянин) са често използвани за хората, езика и културата на района. През следващите десетилетия общественият елит в региона развива самостоятелна малоруска идентичност в противовес на местното украинско население.

След разпадането на Руската империя през 1917 г. и обединяването на украинските територии в една административна единица (Украинска народна република, а след това Украинска съветска социалистическа република) терминът започва да се използва по-рядко. Днес терминът е анахронизъм и много украинци смятат употребата му за обидна,[10][11][12] тъй като така са били наричани по времето на руското владичество (както за българите е обидна думата „гяур“, с която са били наричани през османското владичество). Използването на думата днес се възприема като символ на руския империализъм и поражда опасения, че Украйна пак може да бъде анексирана, както се е случило в миналото. Част от тези опасения стават реалност с анексирането на украинския полуостров Крим през 2014 г. и последвалото анексиране на още други украински територии през 2022 г. в Луганска област (виж: Луганска народна република) и Донецка област (виж: Донецка народна република). За кратко Малорусия е провъзгласена за автономна република от проруски сепаратисти в Донбас на 18 юли 2017 г.[13]

Малорусия във времето
  Малорусия в началото на XIV век
  Малорусия около 1600 г.
  Малорусия между 1649 и 1667 г.
  Малорусия след 1667 г.
  Малорусия през 1799 г.

Източници

редактиране
  1. Фасмер, Макс. Этимологический словарь русского языка. Т. 2 (Е — Муж). Москва, Прогресс, 1986. с. 564. Посетен на 2023-08-18. (на руски)
  2. Ефименко, Александра Яковлевна. История украинского народа. Киев, Лыбедь, 1990, [1906]. с. 87. Посетен на 2023-08-18. (на руски)
  3. а б в Kohut, Zenon Eugene. The Development of a Little Russian Identity and Ukrainian Nationbuilding // Harvard Ukrainian Studies 10 (3/4). 1986. с. 563.
  4. Соловьёв, Александр Васильевич. Великая, Малая и Белая Русь // Вопросы истории 7. Москва, Академия наук СССР, 1947. с. 24-38. Архивиран от оригинала на 2018-05-16.
  5. Kohut, Zenon Eugene. The Development of a Little Russian Identity and Ukrainian Nationbuilding // Harvard Ukrainian Studies 10 (3/4). 1986. с. 559–576.
  6. 1708 г., декабря 18 – Указ об учреждении губерний и о росписании к ним городов // ПСЗ — полное собрание законов Российской империи. Т. IV. 1708 г. № 2218. Посетен на 2022-12-01. (на руски)
  7. Ригельман, Александр Иванович. Лѣтописное повѣствованіе о Малой Россіи и ея народѣ и козакахъ вообще. Москва, Университетская типография, 1847. с. 194-199. Посетен на 2023-08-01. (на руски)
  8. Ригельман, Александр Иванович. Лѣтописное повѣствованіе о Малой Россіи и ея народѣ и козакахъ вообще. Москва, Университетская типография, 1847. с. 194-199. Посетен на 2023-08-01. (на руски)
  9. Schlegel, Simon. Making ethnicity in southern Bessarabia: tracing the histories of an ambiguous concept in a contested land. Leiden, Boston, Brill, 2019. ISBN 9789004408029. p. 33. (на английски)
  10. Russia rejects new Donetsk rebel 'state' // BBC News, 19 July 2017. Архивиран от оригинала на 5 April 2019. Посетен на 4 August 2019.
  11. Steele, Jonathan. Eternal Russia: Yeltsin, Gorbachev, and the Mirage of Democracy. Harvard University Press, 1994. ISBN 978-0-674-26837-1. с. 216. Посетен на 3 December 2016. Several centuries later, when Moscow became the main colonizing force, Ukrainians were given a label which they were to find insulting. [...] The Russians of Muscovy [...] were the 'Great Russians'. Ukraine was called 'Little Russia', or Malorus. Although the phrase was geographical in origin, it could not help being felt by Ukrainian nationalists as demeaning.
  12. Steele, Jonathan. Eternal Russia: Yeltsin, Gorbachev, and the Mirage of Democracy. Harvard University Press, 1994. ISBN 9780674268371. p. 216. Посетен на 2023-08-18. (на английски)
  13. Кропман, Виталий. В Донецке объявили о создании "Малороссии" // Deutsche Welle. 2017-07-18. Посетен на 2023-08-18.

Вижте също

редактиране