Disambig.svg Тази статия е за охридското село. За прилепското вижте Годивле.

Годиве или Годивие (среща се и днес неправилното изписване Годивье, на македонска литературна норма: Годивје), е село в община Дебърца на Северна Македония.

Годиве
Годивје
North Macedonia relief location map.jpg
41.4028° с. ш. 20.7906° и. д.
Годиве
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаДебърца
Географска областДебърца
Надм. височина892 m
Население92 души (2002)
Пощенски код6346
Годиве в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад.

ИсторияРедактиране

На половин километър западно от Годиве, в Славей планина, са руините от античната и средновековна крепост Кула.[1]

Основна забележителност на Годиве е църквата „Свети Георги“ от XV век.[2][3] В местността Турмени Гуменя, при изграждането на основното училище са открити останки от църква и стари гробове.[3]

На 1,5 km километра източно от селото, на заравнено плато до пътя Охрид – Кичево са останките от манастира „Свети Вартоломей“.[3]

В XIX век Годиве е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Годивие (Godivié) е посочено като село с 80 домакинства с 225 жители българи.[4] Според Васил Кънчов в 90-те години Гадиве има 60 къщи.[5] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Годиве е населявано от 550 жители, всички българи християни.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година осем души от Годиве са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Годивле има 576 българи екзархисти.[8]

В XX век от западната страна на средновековната църква „Свети Георги“ е построен нов храм, в който има стари икони. В 1997 година започва строежа на нов храм „Свети Никола“ в центъра на селото на старо култово място. Изписан е в 2000 година от Круме Петрески от село Козица, Кичевско.[3]

Според преброяването от 2002 година селото има 92 жители македонци.[9]

Националност Всичко
македонци 92
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Манастирът „Свети Спас“ е изграден на около 500 m северно от селото на мястото на по-стар култов обект.[3]

ЛичностиРедактиране

 
Четата на Коста Христов
Родени в Годиве
  •   Ангеле Попов, български революционер от ВМОРО[10]
  •   Бимбил Йонов Ангелев, български революционер от ВМОРО[11]
  •   Бимбил Змейков, български революционер от ВМОРО, четник на Деян Димитров[12]
  •   Бимбил Проданов, български революционер от ВМОРО[10]
  •   Георги Мойсов Котев, български революционер от ВМОРО[13]
  •   Деян Йованов Станков, български революционер от ВМОРО[14]
  •   Илия Попагьов, български революционер от ВМОРО[10]
  •   Йонче Филипов, български революционер от ВМОРО[15]
  •   Йордан Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Георгиев[16]
  •   Йордан Йовчев, български военен и революционер, охридски войвода на ВМОРО
  •   Коста Христов (? – 1903), български революционер от ВМОРО
  •   Милка Деспотова, българска революционерка от ВМОРО[17]
  •   Менка Настова, българска революционерка от ВМОРО[18]
  •   Наста Лазарова Петрева, българска революционерка от ВМОРО[10]
  •   Серавил Мойсов Гундалев, български революционер от ВМОРО[17]
  •   Силян Аврамов, български революционер от ВМОРО[11]
  •   Смиле Наумовски (р. 1951), северномакедонски писател
  •   Смиле Наумов Николов, български революционер от ВМОРО[18]
  •   Спасе Новев Ангелев, български революционер от ВМОРО[11]
  •   Христо Христов Гурчинов, български революционер от ВМОРО[17]
  •   Христо Якимов Попагьов, български революционер от ВМОРО[10]
  •   Яким Димов, български революционер от ВМОРО, четник на Деян Димитров[12]
Свързани с Годиве

БележкиРедактиране

  1. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 238.
  2. Црквата Свети Ѓорѓи, с. Годивје - охридско. // Macedonium. Посетен на 4 април 2014 г.
  3. а б в г д Цркви и манастири во Охридско. // МИА, 25 октомври 2015. Посетен на 28 юли 2017. Архив на оригинала от 2017-07-29 в Wayback Machine.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102-103.
  5. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-16 
  10. а б в г д Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  11. а б в Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија., 2016.
  12. а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  13. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  14. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  15. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  16. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.10
  17. а б в Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  18. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.