Голяма водна жаба

вид земноводно

Голяма водна жаба (Rana ridibunda) е вид водна жаба, разпространена и в България. Това е най-едрата водна жаба в Европа. Женските са много по-големи от мъжките и достигат дължина 170 mm. Мъжките имат сиви резонаторни мехури в краищата на устата.[2][3]

Голяма водна жаба
RanaRidibundaFemale.jpg
Хор на крякащи големи водни жаби край яз. Мали лаг, Ботевград.
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Земноводни (Amphibia)
разред:Безопашати земноводни (Anura)
семейство:Водни жаби (Ranidae)
род:Pelophylax
вид:Голяма водна жаба (P. ridibundus)
Научно наименование
Pallas, 1771 г.
Голяма водна жаба в Общомедия
редактиране

Разпространение и биотопРедактиране

Голямата водна жаба е разпространена в Европа, с изключение на по-голямата част от Пиренейския полуостров, Италия и областите северно от 60° северна ширина. Изкуствено е пренесена в Южна Англия. Среща се още в Средна Азия, Иран, Близкия изток и Северна Африка.

В България се среща до надморска височина 1400 m, по изключение до 2000 m (в Беласица).

Голямата водна жаба обитава всякакви видове водоеми (блата, мочурища, потоци, езера и други).

Начин на живот и храненеРедактиране

Голямата водна жаба може да бъде активна както през деня, така и през нощта, в зависимост от температурата и влажността на въздуха. В дъждовни нощи може да се отдалечи на стотици метри от обитавания водоем. Зимата прекарва под водата.

Голямата водна жаба се храни с членестоноги, мекотели, червеи, по-рядко с малки риби, ларви и дребни жаби. Понякога лови дори дребни птици и бозайници. Храната си улавя най-често на сушата.

РазмножаванеРедактиране

Голямата водна жаба снася между средата на април и средата на май в застояли водоеми от 2500 до 11 500 яйца, събрани на няколко купчини, които няколко дни по-късно изплуват на повърхността. Метаморфозата започва 70 – 100 дни след снасянето на яйцата.

Допълнителни сведенияРедактиране

Голямата водна жаба е защитена от Приложение III на Бернската конвенция и от Приложение IV на Закона за биологичното разнообразие.

ИзточнициРедактиране

  1. Pelophylax ridibundus (Pallas, 1771). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 5 януари 2020 г. (на английски)
  2. Sergius Kuzmin, David Tarkhnishvili, Vladimir Ishchenko, Tatjana Dujsebayeva, Boris Tuniyev, Theodore Papenfuss, Trevor Beebee, Ismail H. Ugurtas, Max Sparreboom, Nasrullah Rastegar-Pouyani, Ahmad Mohammed Mousa Disi, Steven Anderson, Mathieu Denoël, Franco Andreone. Pelophylax ridibundus. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2009. Посетен на 24 юли 2013. (на английски)
  3. Frost, Darrel R.. Pelophylax ridibundus (Pallas, 1771). // Amphibian Species of the World 5.6, an Online Reference. American Museum of Natural History, 2013. Посетен на 24 юли 2013.

ЛитератураРедактиране

  • Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Marsh Frog“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.