Голяма водна жаба

вид земноводно

Голяма водна жаба (Rana ridibunda) е вид водна жаба, разпространена и в България. Това е най-едрата водна жаба в Европа. Женските са много по-големи от мъжките и достигат дължина 170 mm. Мъжките имат сиви резонаторни мехури в краищата на устата.[2][3]

Голяма водна жаба
RanaRidibundaFemale.jpg
Хор на крякащи големи водни жаби край яз. Мали лаг, Ботевград.
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Земноводни (Amphibia)
разред:Безопашати земноводни (Anura)
семейство:Водни жаби (Ranidae)
род:Pelophylax
вид:Голяма водна жаба (P. ridibundus)
Научно наименование
Pallas, 1771 г.
Голяма водна жаба в Общомедия
[ редактиране ]

Разпространение и биотопРедактиране

Голямата водна жаба е разпространена в Европа, с изключение на по-голямата част от Пиренейския полуостров, Италия и областите северно от 60° северна ширина. Изкуствено е пренесена в Южна Англия. Среща се още в Средна Азия, Иран, Близкия изток и Северна Африка.

В България се среща до надморска височина 1400 m, по изключение до 2000 m (в Беласица).

Голямата водна жаба обитава всякакви видове водоеми (блата, мочурища, потоци, езера и други).

Начин на живот и храненеРедактиране

Голямата водна жаба може да бъде активна както през деня, така и през нощта, в зависимост от температурата и влажността на въздуха. В дъждовни нощи може да се отдалечи на стотици метри от обитавания водоем. Зимата прекарва под водата.

Голямата водна жаба се храни с членестоноги, мекотели, червеи, по-рядко с малки риби, ларви и дребни жаби. Понякога лови дори дребни птици и бозайници. Храната си улавя най-често на сушата.

РазмножаванеРедактиране

Голямата водна жаба снася между средата на април и средата на май в застояли водоеми от 2500 до 11 500 яйца, събрани на няколко купчини, които няколко дни по-късно изплуват на повърхността. Метаморфозата започва 70 – 100 дни след снасянето на яйцата.

Допълнителни сведенияРедактиране

Голямата водна жаба е защитена от Приложение III на Бернската конвенция и от Приложение IV на Закона за биологичното разнообразие.

ИзточнициРедактиране

  1. Pelophylax ridibundus (Pallas, 1771). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 29 май 2020 г. (на английски)
  2. Sergius Kuzmin, David Tarkhnishvili, Vladimir Ishchenko, Tatjana Dujsebayeva, Boris Tuniyev, Theodore Papenfuss, Trevor Beebee, Ismail H. Ugurtas, Max Sparreboom, Nasrullah Rastegar-Pouyani, Ahmad Mohammed Mousa Disi, Steven Anderson, Mathieu Denoël, Franco Andreone. Pelophylax ridibundus. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2009. Посетен на 24 юли 2013. (на английски)
  3. Frost, Darrel R.. Pelophylax ridibundus (Pallas, 1771). // Amphibian Species of the World 5.6, an Online Reference. American Museum of Natural History, 2013. Посетен на 24 юли 2013.

ЛитератураРедактиране

  • Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Marsh Frog“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.