Голяма водна земеровка

Голямата водна земеровка (Neomys fodiens) е вид дребни бозайници, принадлежащи към семейство Земеровкови (Soricidae). Разпространени са в умерените зони на Евразия от Британските острови да Северна Монголия, а в откъснати области - до течението на Яндзъ и Сахалин. Срещат се и в България, главно край течащи водни басейни в планините.

Голяма водна земеровка

Природозащитен статут

Незастрашен

Червена книга на България

Незастрашен

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) (без ранг): Зверозъби влечуги (Theriodontia) клас: Бозайници (Mammalia) (без ранг): Еутерии (Eutheria) разред: Насекомоядни (Eulipotyphla) семейство: Земеровкови (Soricidae) триб: Nectogalini род: Водни земеровки (Neomys) вид: Голяма водна земеровка (N. fodiens)

Научно наименование

Neomys fodiens Pennant, 1771

Разпространение

Синоними

Sorex daubentonii Erxleben, 1777

Голяма водна земеровка в Общомедия

[ редактиране ]

Голямата водна земеровка е сравнително едра за семейството с дължина на тялото и главата 64-95 mm и на опашката - 47-69 mm. По долната страна на опашката и по удълженото задно стъпало има твърди косми, които използва при плуване. Козината е гъста и къса, като се удължава през зимата. На цвят е тъмносива до черна по гърба и сребристобяла или жълтеникава по корема. При някои екземпляри част от долната страна е кафеникава.

Голямата водна земеровка е активна целогодишно през цялото денонощие. Живее в дупки, които сама копае, а понякога се заселва и в изоставени тунели на други животни. Храни се с мекотели, бръмбари, мравки, по-рядко с малки риби, жаби и попови лъжички, като намира храната си главно във водата. За едно денонощие изяжда до храна с маса до 116% от нейната собствена. Продължителността на живота е около 18 месеца, като за това време женските обикновено раждат три пъти – максимум веднъж през годината на собственото си раждане и два пъти през следващата година. Броят на малките при едно раждане е между 4 и 10.