Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За селото в Гърция вижте Голям Дервент (дем Софлу).

Голям Дервент е село в Югоизточна България. То се намира в община Елхово, област Ямбол.

Голям Дервент
Общи данни
Население 105 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 46,09 km²
Надм. височина 403 m
Пощ. код 8757
Тел. код 04724
МПС код У
ЕКАТТЕ 15730
Администрация
Държава България
Област Ямбол
Община
   - кмет
Елхово
Петър Киров
(ГЕРБ)

ГеографияРедактиране

Село Голям Дервент се намира на границата на Р. България с Р. Турция. Селото, както и целият район в радиус от 20 км, са изключително слабо населени. Най-близките села, до които има автомобилен път, са с. Вълча поляна (на 7,5 км), с. Лалково (на 12 км) и с. Раздел (на 13 км)

Село Голям Дервент се намира в Дервентските възвишения, което предопределя хълмистия пейзаж. В района на селото има много сравнително ниски гори. Почвата е червена и не много плодородна. Мнозинството от населението се занимава с животновъдство.

В района на селото са открити няколко пещери.

ИсторияРедактиране

В миналото селото се е намирало на важен търговски път в рамките на Османската империя. Пътят, който води до селото и от там до Турция е основният римски път, през който по билото на едно планинско разклонение са минавали търговските кервани към Азия. През 1814 г. за селото свидетелства посетилия го офицер от военноинженерните войски на Френската империя капитан-инженер Франсоа-Даниел Томасен[1] Той съобщава името му като Бююк-Дервенд и го определя като голямо село, населено с българи и разположено в голяма урва, чиито води се вливат в Арда. Според френският източник в началото на XIX век е селото има отбранителна кула, където е поставен пост за сигурността на съобщенията.

Една от легендите за основаването на селото е историята на принцеса, водена за жена на османски владетел. Минавайки през стария римски път, заварила пресните следи на битка. Огорчена от болката и мъката на живи и ранени, тя побила камък на мястото и повелила да се основе селище, където хората да живеят в мир и щастие.

След Освобождението селото е сравнително голямо и е има митница. С течение на времето, и особено след 9 септември 1944 г., населението намалява и в днешно време се състои предимно от възрастни хора.


ИзточнициРедактиране

Културни и природни забележителностиРедактиране

В близост до селото се намира местността Гьол Бунар, където е изградена почивна станция.

Слабата населеност и девствената природа правят района на селото изключително добро място за отдих.

Южно от селото са открити два долмена. При започналите проучвания през 2005 г. са категоризирани като тракийски погребални камери.

Редовни събитияРедактиране

  • 24 май – редовен събор на селото

ДругиРедактиране

Един от най-старите и богати в миналото родове в селото е родът Франсъзови. В днешно време той има много наследници, повечето от които живеят в Бургас, Ямбол, София, Плевен и Ивайловград. През 2004 г. в селото се проведе среща на представителите на рода. Родоначалник на Франсъзови е Иван Франсъзов (роден в края на 19 век). Той бил един от най-просветените хора в района за времето си (завършил гимназия в Одрин). Дълго време е бил кмет на селото. Ходел е облечен по западна мода, или както казват по онова време, бил облечен с „френски дрехи“. Оттам е и прякорът му Франсъза.

КухняРедактиране

Специфична гозба е бобеникът – приготвя се от зрял черен (шарен) боб и ориз, които след като се сварят се запичат в тава. Другото му известно име е БОБ В ТАВА. Изключително вкусна гозба, приготвяна само в този регион.

Външни препраткиРедактиране