Гомати
Гомати (на гръцки: Γομάτι, катаревуса Γομάτιον, Гоматион) е село на Халкидическия полуостров, Гърция, част от дем Аристотел, област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година броят на жителите му е 591.
| Гомати Γομάτι | |
|---|---|
| — село — | |
 | |
  Гомати  Гомати  Гомати | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Аристотел |
| Географска област | Халкидически полуостров |
| Надм. височина | 440 m |
| Население | 509 души (2011 г.) |
| Гомати в Общомедия | |
ГеоргафияРедактиране
Селото е разположено в югоизточната част на Халкидика, на 22 километра югоизточно от Арнеа (Леригово), преди началото на третия ръкав на полуострова – Света гора.[1]
ИсторияРедактиране
Античност и СредновековиеРедактиране
,_%CE%93%CE%BF%CE%BC%CE%AC%CF%84%CE%B9_%CE%A7%CE%B1%CE%BB%CE%BA%CE%B9%CE%B4%CE%B9%CE%BA%CE%AE%CF%82,_%CE%91%CF%81%CF%87%CE%B1%CE%B9%CE%BF%CE%BB%CE%BF%CE%B3%CE%B9%CE%BA%CF%8C_%CE%9C%CE%BF%CF%85%CF%83%CE%B5%CE%AF%CE%BF_%CE%98%CE%B5%CF%83%CF%83%CE%B1%CE%BB%CE%BF%CE%BD%CE%AF%CE%BA%CE%B7%CF%82,_%CE%98%CE%B5%CF%83%CF%83%CE%B1%CE%BB%CE%BF%CE%BD%CE%AF%CE%BA.jpg)
Край Гомати има много останки от различни антични и средновековни селища – в местностите Градистос (Γραντίστος), Кастри (Καστρί), Пиргос (Πύργος) и Хиляду (Χιλιαδού).[2]
На 4 km на запад от селото е разположена средновековната отбранителна кула на Гоматския манастир „Света Богородица“ от VIII – IX век, както и параклис, посветен на Свети Атанасий Атонски. Манастирът е бил разположен до селище на име Камена. На черния път за Мегали Панагия (Ревеник) е бил разположен старият манастир „Свети Четиридесет мъченици“, метох на Ксиропотамския манастир, от който днес е оцелял само един параклис в светогорски стил от XIX век.[3] На мястото на кулата е било старото селище, преместено на новото си място след земетресение в 1932 година. Селището е било собственост на светогорски манастири и се споменава от X век под името Камена. От XIV век се появява името Гомати. От 1400 година е собственост на Великата Лавра.[4]
В Османската империяРедактиране
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Гомати (Ghomati), Йерисовска епархия, живеят 420 гърци.[5]
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Гомати живеят 520 жители гърци християни.[6]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гомати (Gomati) има 500 гърци.[7]
В 1912 година, по време на Балканската война, в Гомати влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. До 2011 година Гомати е част от дем Панагия.
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Круп[8] | Κρούπ | Рематаки | Ρεματάκι[9] | река на Ю от Гомати, вливаща се в Светогорския залив[8] |
ЛичностиРедактиране
- Родени в Гомати
Апостолос Василиу (1801 – 1833), участник в Гръцката война за независимост- Георги Гоматски, светец от XIX век
- Гервасий Гоматски, светец от XIX век
БележкиРедактиране
- ↑ Γομάτι. // Δήμος Αριστοτέλη. Посетен на 21 юни 2014.
- ↑ Καλώς Ήλθατε στον Πολιτιστικό Μορφωτικό Σύλλογο Γοματιανών Θεσσαλονίκης. // Γομάτι Χαλκιδικής. Посетен на 18 юни 2014. Архив на оригинала от 2014-11-21 в Wayback Machine.
- ↑ ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ. // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Посетен на 18 юни 2014.
- ↑ Πύργος Ορφανού. // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 31 октомври 2020 г. (на гръцки)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 34. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 173.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 210 – 211. (на френски)
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων. // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1080. (на гръцки)