Горан Петрович

сръбски писател

Горан Петрович (на сръбски: Горан Петровић или Goran Petrović) е сръбски писател, сред най-значимите, четени, преиздавани и превеждани съвременни сръбски автори.

Горан Петрович
Горан Петровић
сръбски писател
Роден
Починал
26 януари 2024 г. (62 г.)
Националност Сърбия
Литература
Жанроверазказ, роман
Известни творби„Магазинчето „Сполука“
НаградиБорислав Пекич
Меша Селимович“ (1997)
НИН-ова награда (2000)
Горан Петрович в Общомедия

Биография

редактиране

Следва югославска и сръбска литература във Филологическия факултет на Белградския университет. Работи като библиотекар в селска библиотека, разположена в съседство до манастира Жича. Автор в литературното списание „Повеля“.

На 1 ноември 2012 г. е избран за дописен член на Сръбската академия на науките и изкуствата, а за редовен член – на 8 ноември 2018 г.[1]

Член е на Сръбското дружество на писателите и на Сръбския ПЕН център.[2]

Умира на 26 януари 2024 г.[3][4][5]

Творчество

редактиране

Книгите му са превеждани на руски, френски, италиански, полски, испански. Творбите му на български са преведени от Жела Георгиева. По романа Обсадата на църквата „Свети Спас“ Кокан Младенович прави сценарий и режисура на пиеса, поставена на сцената на Народния театър в Сомбор.

Библиография

редактиране
  • Савети за лакши живот, роман уз кафу (Съвети за по-лек живот, кратка проза), Књижевна омладина Србије, Београд, 1989.
  • Атлас описан небом, роман, Матица српска, Нови Сад, 1993.
    Атлас, описан с небе. София: Стигмати, 2008, 282 с. ISBN 978-954-336-039-0
  • Острво и околне приче (Островът и околни разкази), сборник разкази, Просвета, Београд, 1996.
  • Опсада цркве Светог Спаса (Обсадата на църквата „Свети Спас“), роман, Народна књига – Алфа, Београд, 1997.
  • Ситничарница „Код срећне руке“, роман, Народна књига – Алфа, Београд, 2000.
    Магазинчето „Сполука“. София: Стигмати, 2004, 314 с. ISBN 954-9521-92-3
    Магазинчето „Сполука“. София: Изток-Запад, 2017, 256 с. ISBN 9786191529964
  • Ближњи, сборник разкази, Народна књига – Алфа, Београд, 2002.
    Ближен и други разкази. София: Балкани, 2005, 144 с. ISBN 954-9446-15-8
  • Све што знам о времену, Народна књига – Алфа, Београд, 2003.
  • Разлике, Народна књига – Политика, Београд, 2006.
    Разлики. София: Стигмати, 2011, 216 с. ISBN 9789543361168
  • Претраживач: записи, Народна књига – Алфа, Београд, 2007.
  • Испод таванице која се љуспа, Новости, Београд, 2010.
    Под тавана, който се лющи. София: Наука и изкуство, 2017, 208 с. ISBN 9789540203423
  • Породичне сторије, Моно и Мањана, Београд, 2011.
  • Унутрашње двориште, Лагуна, Београд, 2018.
  • Папир са воденим знаком (Роман делта: Ток 1), Лагуна, Београд, 2022.
  • Иконостас (Роман делта: Ток 2), Лагуна, Београд, 2022.

Горан Петрович е носител на няколко награди: стипендията на фондация „Борислав Пекич“, награда „Просвета“, наградата на името на Меша Селимович, награда на Народната библиотека на Република Сърбия за най-четена книга през годината, награда „Златен бестселър“, НИН-ова награда за романа Магазинчето „Сполука“ (2000), наградата на името на Борислав Станкович, октомврийската награда на град Кралево.

Източници

редактиране
  1. Изабрани нови чланови САНУ // Посетен на 1. 2. 2020.
  2. Горан Петровић // Посетен на 1. 2. 2020.
  3. POSLE KRAĆE I TEŠKE BOLESTI Prеminuo akadеmik i pisac GORAN PETROVIĆ // Посетен на 26.01.2024.
  4. Preminuo pisac i akademik Goran Petrović // Посетен на 26.01.2024.
  5. Preminuo pisac i akademik Goran Petrović // Посетен на 26.01.2024.

Външни препратки

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Goran Petrović в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​