Горна Горица (община Булкиза)

Горна Горица (на албански: Gjoricë e Sipërme или Gjorica e Sipërme) е село в Република Албания в община Булкиза (Булчица), административна област Дебър.

Горна Горица
Gjoricë e Sipërme
— село —
Reliefkarte Albanien.png
41.5333° с. ш. 20.4469° и. д.
Горна Горица
Страна Flag of Albania.svg Албания
Област Дебър
Община Булкиза
Географска област Долни Дебър
Надм. височина 463 m

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в историко-географската област Долни Дебър, на левия бряг на Черни Дрин и на десния на Вида Звезда преди вливането ѝ в Черни Дрин.[1]

ИсторияРедактиране

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Горица е част от Грика Вогъл (Мала Река) и в него живеят 90 души арнаути мохамедани.[2]

В началото на XXI век езиковедите Клаус Щайнке и Джелал Юли провеждат теренно изследване сред описваните в литературата в миналото като славяноговорещи селища в Албания. Те посещават Горица и в района не откриват славяноговорещи. Детайлни интервюта с местното население не показват наличие на селища със славяноговорещи в района.[3]

В 1940 година Миленко Филипович пише че Горица е голямо албанско село с около 130 къщи, част от Голо бърдо. Около 50 къщи формират купно селище, а останалите са наоколо на групи около единични отбранителни кули. Според него всички жители на селото са преселници от Зога, Омежа и Зърчан.[1]

До 2015 година селото е част от община Булкиза.

ЛичностиРедактиране

Родени в Горна Горица
  • Владан Гюрица (? – 1465), съветник на Скендербег, роден в Горна или Долна Горица

БележкиРедактиране

  1. а б Филиповиħ, Миленко. С. Голо Брдо : Белешке о насељима, пореклу становништва, народном животу и обичаjима. Скопље, Штампариjа „Јужна Србиjа“, 1940. с. 40.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 260.
  3. Steinke, Klaus, Ylli, Xhelal. Die slavischen Minderheiten in Albanien (SMA): Golloborda - Herbel - Kërçishti i Epërm. Munich, Verlag Otto Sagner, 2008. S. 252. Stichprobenartig haben wir auch überprüft, ob es gegenwärtig weitere slavophone Einwohner beider Religionen in anderen Dörfern dieses Gebiets gibt. Weder der Besuch in Bllata, Gjorica usw., noch die ausführlichen Befragungen unserer Informanten sowie anderer Bewohner des Gebietes haben irgendwelche Hinweise auf weitere Orte mit slavophonen Einwohnern in diesem Bereich ergeben. (на немски)