Горна Крушица

селище в България
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Крушица.

Го̀рна Кру̀шица е село в Югозападна България, община Струмяни, област Благоевград. Селото е в България от 1912 година[2] в резултат от Балканската война.

Горна Крушица
Общи данни
Население 52 души[1] (15 март 2022 г.)
2,66 души/km²
Землище 19 644 km²
Надм. височина 540 m
Пощ. код 2827
Тел. код 074341
МПС код Е
ЕКАТТЕ 16273
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   кмет
Струмяни
Емил Илиев
(ОЗ)

ГеографияРедактиране

Село Горна Крушица се намира в долината на Струма, на около 1 км западно от реката, в подножието на Малешевската планина. На север от селото е Сливница, а на юг – Каменица. Чрез асфалтиран, но силно изронен път Горна Крушица е свързана с град Кресна и село Струмяни, което е общинският център. На сегашното си място Горна Крушица е построена през 1958 – 1962 г. Преди това селото се е намирало на около 7 км западно от сегашното селище в Малешевската планина.

Населението на село Горна Крушица, наброявало 299 души при преброяването към 1934 г. и 393 към 1946 г., намалява до 175 към 1985 г. и 50 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[3]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 65 лица, за 63 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група и за 2 – „не отговорили“.[4]

ИсторияРедактиране

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Крушица (Krouchitsa) е посочено като село с 26 домакинства и 80 българи.[5]

Според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година село Горна Крушица е населявано от 120 жители, всички българи християни.[6] Съгласно статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на селото (Gorna-Krouchiza) се състои от 176 българи екзархисти.[7]

При избухването на Балканската война пет души от Горна и Долна Крушица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

През 50-те години на 20 век селото се премества от старото си местоположение в Малешевската планина на 7 км на изток в долината на Струма.

В 1999 година е построен храмът „Свети Димитър“.[9]

ЛичностиРедактиране

Родени в Горна Крушица
  •   Миладин Тренчев, български революционер, войвода на ВМОК, македоно-одрински опълченец, роден в Долна или Горна Крушица
  •   Христо Тренчев, македоно-одрински опълченец, четата на Миладин Тренчев, роден в Долна или Горна Крушица[10]
Други
  •   Миладин Миладинов, български революционер, действал в района на Горна Крушица след Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година[11][12]

БележкиРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3. с. 79.
  3. Справка за населението на с. Горна Крушица, общ. Струмяни, обл. Благоевград
  4. Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Горна Крушица, община Струмяни, област Благоевград
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 142 – 143.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186 – 187. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
  9. Храмове. // Община Струмяни. Посетен на 18 декември 2015.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 733.
  11. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 218.
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 103.

Външни препраткиРедактиране