Отваря главното меню

Таймира (на руски: Таймыра, Верхняя Таймыра, Нижняя Таймыра) е река в Азиатската част на Русия, Северен Сибир, Красноярски край, Таймирски (Долгано-Ненецки) автономен окръг, вливаща се в Таймирския залив на Карско море. Дължината ѝ е 866 km, в т.ч. река Горна Таймира 567 km, езерото Таймир 112 km и река Долна Таймира 187 km. Река Таймира е най-голямата северна река на Русия и в света.

Таймира
Relief Map of Krasnoyarsk Krai.jpg
74.4524° с. ш. 95.4304° и. д.
76.1111° с. ш. 99.7804° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Russia.svg Русия
Красноярски край
Дължина 866 km
Водосборен басейн 124 000 km²
Отток 1220 m³/s
Начало
Място планина Биранга
Красноярски край,
Таймирски автономен окръг
Координати 74°27′08.64″ с. ш. 95°25′49.44″ и. д. / 74.4524° с. ш. 95.4304° и. д.
Надм. височина 458 m
Устие
Място Таймирски залив
Карско море
Координати 76°06′39.95″ с. ш. 99°46′49.44″ и. д. / 76.1111° с. ш. 99.7804° и. д.
Надм. височина 0 m
Таймира в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Таймира

Историческа справкаРедактиране

През април 1740 г. руският геодезист Николай Чекин, участник в експедицията на Харитон Лаптев открива езерото Таймир и цялото течение на река Долна Таймира, като се спуска по нея до устието ѝ в Таймирския залив на Карско море. След приключването на експедицията Харитон Лаптев, на базата на своите и на неговите подчинени измервания изчертава първата карта на полуостров Таймир, на която са показани сравнително точно езерото Таймир и река Долна Таймира.

Сто години по-късно, през 1843 г. руския географ Александър Мидендорф по време на своята експедиция на полуостров Таймир, открива и изследва цялото течение на река Горна Таймира и на базата на своите геодезически измервания създава първата вече много по-точна карта на Горна, Долна Таймира и езерото Таймир.

Географска характеристикаРедактиране

Горна ТаймираРедактиране

Река Горна Таймира (567 km) води началото си от северния склон в централната част на планината Биранга, разположена на полуостров Таймир, на 458 m н.в., в Таймирския (Долгано-Ненецки) автономен окръг, Красноярски край. В горното си течение реката тече на запад-югозапад, след което завива на юг, прорязва в дълбока долина Главния хребет на планина Биранга и излиза в северната част на Северосибирската низина. Тук река Горна Таймира прави голямо коляно, обърнато на югозапад, след което се насочва на североизток, покрай южните склонове на планината Биранга. В Северосибирската низина долината ѝ е широка, с едва забележими южни склонове и осеяна със стотици по-малки и по-големи езера. Влива се в югозападния ъгъл на езерото Таймир (най-големия сладководен басейн в света, разположен на север от Северния полярен кръг), на 6 m н.в.

Долна ТаймираРедактиране

Река Долна Таймира (187 km) изтича от северния ъгъл на езерото Таймир, протича през по-малкото езеро Енгелгарт и в широка долина се насочва на север. Влива се в Таймирския залив на Карско море като образува естуар, който е разделен на ръкави и пясъчни острови.

Водосборен басейнРедактиране

Водосборният басейн на Таймира има площ от 124 хил. km2 и обхваща централните и северните части на полуостров Таймир в северната част на Таймирския (Долгано-Ненецки) автономен окръг, Красноярски край.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

  • на северозапад и север – водосборните басейни на реките Ленивая, [Ленинградскаа и други по-малки, вливащи се в Карско море;
  • на изток и югоизток – водосборния басейн на река Голяма Балахня, вливаща се в море Лаптеви;
  • на юг – водосборния басейн на река Хатанга, вливаща се в море Лаптеви;
  • на югозапад и запад – водосборния басейн на река Пясина.

ПритоциРедактиране

Река Таймира получава над 100 притока с дължина над 15 km, като 16 от тях са дължина над 100 km. По-долу са изброени всичките тези 20 реки, за които е показано на кой километър по течението на реката се вливат, дали са леви (→) или (←), тяхната дължина, площта на водосборният им басейн (в km2).

Горна Таймира
  • 342 ← Аятари 194 / 1610
  • 334 ← Луктах 170 / 7410
  • 309 → Дептумала 165 / 2530
  • 287 ← Горбита 264 / 6200
  • 249 ← Логата 393 / 10900
  • 147 → Боотанкага 101 / 11300
  • 133 → Фадюкуда 134 / 2290
  • 91 → Голяма Боотанкага 154 / 2230
езеро Таймир
  • Бикада-Нгуома 256 / 14200
  • Каламисамо 105 / 1270
  • Северна 129 / 2070
  • Яму-Тарида 243 / 5090
Долна Таймира
  • 158 → Уголная (Въглищна) 144 / 2840
  • 108 ← Траутфетер 217 / 5580
  • 77 → Шренк 372 / 11800
  • 22 ← Фомина 107 / 1680

Хидроложки показателиРедактиране

Подхранването на реката е предимно снежно (80%). Пълноводието на Таймира е през юли и август, а зимният отток (от ноември до май) е по-малко от 8% от общия годишен отток. Среден годишен отток в устието 1220 m3/s. Река Таймира замръзва в средата на септември, а се размразява през юни.

Селища и стопанско значениеРедактиране

Реката протича през безлюдни райони. Река Долна Таймира е плавателна по цялото си протежение от 187 km, от юли до средата на септември. Поради безлюдните райони, през които тече реката и липсата на промишлени предприятия водата в Таймира е изключително чиста и в нея обитават множество видови риби, обект на промишлен риболов, а през лятото по бреговете ѝ гнездят стотици хиляди прелетни птици.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Таймыра“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.