Горно Белево

село в община Братя Даскалови, обл. Стара Загора

Горно Белево е село в Южна България. То се намира в община Братя Даскалови, област Стара Загора.

Горно Белево
България
42.2595° с. ш. 25.2347° и. д.
Горно Белево
Област Стара Загора
42.2595° с. ш. 25.2347° и. д.
Горно Белево
Общи данни
Население247 души[1] (15 март 2024 г.)
13,8 души/km²
Землище17,934 km²
Надм. височина191 m
Пощ. код6219
Тел. код041351
МПС кодСТ
ЕКАТТЕ16691
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСтара Загора
Община
   кмет
Братя Даскалови
Иван Танев
(ПДСД; 2011)

Най-близките до Горно Белево села са: Братя Даскалови на север, Средно Градище на изток, Гранит на запад, Партизанин и Черна гора на юг.

Климатът е преходно континентален. Край селото минава река Омуровска, която извира от Средна гора и се влива в река Марица. Често пъти през лятото пресъхва, но когато завали проливен дъжд, тя приижда и изпълва цялото корито. Причинила е три катастрофални наводнения – през 1850 г., 1901 г. и през 1951 г., с разрушения и смърт. Поради тази причина хората са напуснали плодородната земя до реката и са се заселили на каменистия баир.

Възможно е селото да е съществувало още през Средновековието, горнобелевци да са се заселили още през XI-XII век. В местността „Халка Бунар“ има следи, доказ­ващи, че районът е бил едно от средищата на древните траки, по-късно и на римляните. Тук са открити най-старите пещи за топене и обработка на метал и изработка на керамични изделия.

За древния произход на Горно Белево говори споменаването му в данъчни регистри от 1530 г. като село Белева[2]. В по-късен документ от 1576 г., [3] който представлява списък на селищата, чиито по-едри овцевъди се задължавали да доставят жива стока за нуждите на султанския двор. Там селото е записано като село Ак Баш. Освен това – съхранените спомени за манастира и черкви, както и имената на местности, говорят за съществуването на селото още по време на Византийското владичество.

В землището на селото има два извора „Халка Бунар“ и „Казлъка“. Изворът „Халка Бунар“ е голям, с кръгла форма и с диаметър 10 – 12 м. През 1964 г. е завършено каптирането му. С неговата вода се водоснабдяват селата Черна гора, Оризово, Опълченец и Партизанин. Водата на извора „Казлъка“ е с по-ма­лък дебит и основно се е използва за напояване.

От основаването до 1900 г. селото се е наричало Алабашево, след 1906 г. – Горно Белево.

Землището е с площ от около 15 385 дка., от които мери и па­сища – 1575 дка. и обработваема земя около 13 000 дка.

Основният поминък на населението е земеделие. Има условия за развитие на лозарство, технически и зърнени култури.

Селото е разположено на леко хълмист терен на площ 857 дка. В кметството има 240 къщи и около 270 жители. Около 95% от къщите са масивно изградени от тухли и камък.

В селото има културен дом, детска градина, търговски сгради, здравна служ­ба, добре поддържана църква, построена през 1928 г. Има изграден паметник на загиналите герои през Балканската, Първата и Втората световна война и загиналите при спасяване имуществото на ТКЗС при наводнението през 1951 г. Към читалището има група за изворен фолклор.

Село Горно Белево се намира в западната част на Чирпанските възвише­ния, на 50 км западно от гр. Стара Загора и 12 км югозападно от Чирпан, с които градове се свързва с добре асфалтиран път.

Културни и природни забележителности и известни личности

редактиране

Редовни събития

редактиране
  • Събор – 6 май.


Източници

редактиране
  1. www.grao.bg
  2. 370 numaralı muhâsebe-i vilâyet-i rûm-ili defteri, 937/1530. Ankara, T.C. Basbakanlik Devlet Arsivleri, 2001. ISBN 9789751932921.
  3. Извори на Българската История т. 16 - ТИБИ т.3. 1972.