Братя Даскалови (община)

Община Братя Даскалови се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Стара Загора.

Братя Даскалови (община) 42.3, 25.217
Общи данни
Област	Област Стара Загора
Площ	487.96 km²
Население	8 735 души
Адм. център	Братя Даскалови
Брой селища	23
Сайт	www.bratia-daskalovi.com
Управление
Кмет	Иван Танев (ПДСД; 2011)
Общ. съвет	13 съветници Социалдемократи (5) Заедно за Община Братя Даскалови (2) ГЕРБ (2) БСП (2) ДПС (2)
Братя Даскалови (община) в Общомедия

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в югозападната част на област Стара Загора. С площта си от 487,956 km² заема 6-о място сред 11-те общини на областта, което съставлява 9,46% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на север – община Павел баня и община Казанлък;
• на североизток – община Стара Загора;
• на изток – община Чирпан;
• на юг – община Първомай, Област Пловдив;
• на югозапад – община Садово, Област Пловдив;
• на запад – община Раковски и община Брезово, Област Пловдив.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е разнообразен – от равнинен в южната част, през хълмист в централната, до ниско планински в северната. Територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина и части от Сърнена Средна гора.

Северните части на община Братя Даскалови се заемат от южните склонове на Сърнена Средна гора. На 300 m източно от хижа „Каваклийка“ се намира най-високата ѝ точка – 1065,8 m.

Южно от Сърнена Средна гора се простират западните части на Чирпанските възвишения, които обхващат средните части на общината. На около 3 km източно от село Голям дол, на границата с община Чирпан се издига най-високата им точка – връх Китката 850,4 m.

Южните райони на общината са заети от Горнотракийската низина, която в тази част е слабо хълмиста и е с надморска височина от 150 до 250 m. Тук, югоизточно от село Мирово, на границата с община Първомай, в коритото на река Марица се намира най-ниската ѝ точка – 128 m н.в.

Води

В крайния югозападен ъгъл на общината (в землището на село Мирово), по границата с общините Садово и Първомай на протежение около 5 km протича част от средното течение на река Марица. В нея отляво на територията на общината се вливат три по-големи реки:

– Брезовска река (Гюлдере, Рахманлийска река). Тя протича през общината с долното си течение западно от селата Гранит и Опълченец и частично по границата с община Раковски и се влива в Марица на около 2 km западно от село Мирово;

– Селска река. Тя води началото си югозападно от село Колю Мариново, навлиза в община Брезово, след което северно от село Гранит отново се връща на територията на община Братя Даскалови. Минава през селото и западно от селата Оризово и Мирово и южно от последното се влива в Марица;

– Омуровска река (58 km). Тя води началото си под името Конакдере от 820 m н.в., на 1 km североизточно от връх Чакалова поляна (902 m) в Сърнена Средна гора. Тече в южна посока в западната и югозападната част на Чирпанските възвишения в тясна долина, с редуващи се долинни разширения, в които са разположени няколко села. След устието на десния си приток река Страшния дол носи името Старата река до село Малък дол, а след устието на Новоселска река – Омуровска река. При село Партизанин навлиза в Горнотракийската низина, като долината ѝ става широка и плитка. Минава през селата Черна гора и Плодовитово и напуска пределите на общината. След 4 km се влива отляво в река Марица на 120 m н.в., на 650 m южно от село Крушево, община Първомай. Площта на водосборния ѝ басейн е 305 km²;

– Новоселска река (22 km, ляв приток на Омуровска река). Тя извира под името Ямачдере на 802 m н.в., на 700 n югоизточно от хижа „Каваклийка“ в Сърнена Средна гора. Тече в южна посока, като до село Горно Ново село долината ѝ е дълбока и залесена, а след това се разширява и обезлесява. След село Найденово долината ѝ още повече се разширява и се влива отляво в Омуровска река на 229 m н.в., точно под моста, свързващ селата Малък дол и Голям дол. Площта на водосборния ѝ басейн е 118 km², което представлява 38,7% от водосборния басейн на Омуровска река.

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	8677	100,00
Българи	6169	71,10
Турци	734	8,46
Цигани	1139	13,13
Други	10	0,12
Не се самоопределят	33	0,38
Неотговорили	592	6,82

Движение на населението (1934 – 2011)

Община Братя Даскалови
Година	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2011	2021
Население	29583	30245	25948	20893	16723	13359	12393	11065	8677	??
Източници: Национален Статистически Институт, [1]

Населени места

Общината има 23 населени места с общо население от 7266 жители към 7 септември 2021 г.

Списък на населените места в община Братя Даскалови, население и площ на землищата им

Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)
Братя Даскалови	594	35,193	Бурнусус, Малко Борисово, Гроздово	Мирово	632	20,112	Сеймен, Стражар
Верен	162	19,787	Садъклии	Найденово	103	17,494	Нова махла
Голям дол	60	19,353	Голямо дерелии	Опълченец	292	19,696	Асъкърово
Горно Белево	203	17,934	Алабашево, Горно Бялово	Оризово	1292	20,370	Чилтикчии
Горно Ново село	119	36,279	Горно Енишерлии	Партизанин	480	16,821	Омурово, Партизани
Гранит	598	32,738		Плодовитово	590	14,211	Сюлмешлии
Долно Ново село	42	9,666	Долно Енишерлии	Православ	160	26,801	Мисилим, Православен
Колю Мариново	44	27,940	Колачево, Радомир	Славянин	20	20,253	Махмутларе
Малко Дряново	84	24,811	Хаджиолар	Съединение	79	19,505	Калфа
Малък дол	20	5,761	Малко дерелии	Сърневец	72	20,477	Караджоврен
Марково	39	10,553	Сакарлии	Черна гора	1454	25,432	Кара орман
Медово	127	26,769	Балджиларе	ОБЩО	7266	487,956	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

• Указ № 462/обн. 21 декември 1906 г. – преименува с. Садъклии на с. Верен;

– преименува с. Войник махле на с. Войниците;

– преименува с. Кюселии на с. Голобрадово;

– преименува с. Голямо Дерелии на с. Голям дол;

– преименува с. Алабашево на с. Горно Бялово;

– преименува с. Горно Енишерлии на с. Горно Ново село;

– преименува с. Долно Енишерлии на с. Долно Ново село;

– преименува с. Бурнусус на с. Малко Борисово;

– преименува с. Хаджиолар на с. Малко Дряново;

– преименува с. Малко Дерелии на с. Малък дол;

– преименува с. Сакарлии на с. Марково;

– преименува с. Балджиларе на с. Медово;

– преименува с. Асъкърово на с. Опълченец;

– преименува с. Чилтикчии (Челтикчии) на с. Оризово;

– преименува с. Сюлмешлии на с. Плодовитово;

– преименува с. Мисилим на с. Православен;

– преименува с. Колачево на с. Радомир;

– преименува с. Махмутларе на с. Славянин;

– преименува с. Сеймен на с. Стражар;

– преименува с. Калфа на с. Съединение;

– преименува с. Караджоврен на с. Сърневец;

– преименува с. Кара орман на с. Черна гора;

• МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Православен на с. Православ;
• МЗ № 945/обн. 19 май 1945 г. – обединява селата Голобрадово и Скобелево в едно ново населено място – с. Гранит;
• МЗ № 5530/обн. 17 септември 1947 г. – преименува с. Малко Борисово на с. Гроздово;
• Указ № 949/обн. 8 декември 1949 г. – преименува с. Радомир на с. Колю Мариново;
• Указ № 166/обн. 6 април 1950 г. – заличава с. Войниците и го присъединява като квартала на с. Гроздово;
• Указ № 191/обн. 22 април 1950 г. – преименува с. Гроздово на с. Братя Даскалови;
• Указ № 334/обн. 13 юли 1951 г. – преименува с. Стражар на с. Мирово;

– преименува с. Омурово на с. Партизани;

• Указ № 317/обн. 13 декември 1955 г. – заличава с. Малък дол и го присъединява като квартал на с. Голям дол;
• през 1956 г. – осъвременено е името на с. Горно Бялово на с. Горно Белево без административен акт;
• Указ № 169/обн. 10 май 1960 г. – преименува с. Нова махла на с. Найденово;
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – уточнява името на с. Партизани на с. Партизанин;
• Указ № 117/обн. 28 април 2000 г. – отделя кв. Малък дол от с. Голям дол и го възстановява като отделно населено място – с. Малък дол;
• Указ № 45/обн. 23 март 2001 г. – отделя с. Пъстрово и неговото землище от община Братя Даскалови и го присъединява към община Стара Загора.

Транспорт

В южната част на общината, от запад на изток, на протежение от 15,1 km преминава участък от трасето на жп линията Пловдив – Стара Загора – Бургас от Железопътната мрежа на България.

През общината преминават изцяло или частично 10 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 129,9 km:

• участък от 15,4 km от автомагистрала Тракия (от km 155,6 до km 171,0);
• началният участък от 2,3 km от автомагистрала Марица (от km 0 до km 2,3);
• участък от 7,1 km от Републикански път II-56 (от km 36,1 до km 43,2);
• участък от 11,9 km от Републикански път II-66 (от km 110,8 до km 122,7);
• последният участък от 15,7 km от Републикански път III-565 (от km 28,2 до km 43,9);
• участък от 13,5 km от Републикански път III-608 (от km 31,8 до km 45,3);
• участък от 21 km от Републикански път III-664 (от km 7,7 до km 28,7);
• началният участък от 12,6 km от Републикански път III-666 (от km 0 до km 12,6);
• началният участък от 1,9 km от Републикански път III-667 (от km 0 до km 1,9);
• целият участък от 28,5 km от Републикански път III-5603.

Икономика

Земите на общината са населявани от дълбока древност. Праисторическите селищни могили са датирани от V и IV хилядолетие преди новата ера.

Транспортно-географското положение на общината е един от специфичните фактори за нейното развитие. През територията преминава трасето на еврокоридор 4, чиито елементи са автомагистрала „Тракия“ и отклонението ѝ на югоизток – автомагистрала „Марица“, която предстои да се изгражда на територията на общината.

Общината е типичен селски район. 63 % от поземления ресурс са земеделски територии. Това предопределя селското стопанство като основен отрасъл на местната икономика. Създаването на ефективен и конкурентно способен аграрен сектор е основна цел на общинското ръководство. Бъдещето на селскостопанското производство в общината е в засиленото участие на високопроизводителна техника и на съвременни технологии. Добре развито е растениевъдството. Водещи браншове са зърнопроизводството, лозарството и овощарството. Съществуват добри почвено-климатични условия за развитие на маслодайната роза, лавандулата, памука. През последните няколко години вложените инвестиции в земеделието доведоха до увеличение на лозовите насаждения с около 3000 дка, лавандуловите с 270 дка, розовите с над 330 дка, овощните градини с 300 дка вишни.

В общинската икономика промишлеността е с ограничени възможности. Базирайки се на суровините от земеделието тя е представена с малки предприятия, осъществяващи дейност основно в сферата на хранително-вкусовата промишленост – консервна, млекопреработвателна, винарска и мелничарска. И в този отрасъл изграждането на новите производствени мощности, които отговарят на европейските изисквания са с финансовата подкрепа на програма САПАРД. Продукцията на тези предприятия е насочена към вътрешния пазар. Изключение прави консервното предприятие „Конекс-Тива“, чиято продукция е предназначена изключително за външния пазар и се реализира в САЩ, Канада, Франция, Великобритания, Швеция, Германия, Израел и др.

Отдалечеността от промишлени замърсители е добра предпоставка за производството на екологично чиста селскостопанска продукция и за развитието на селски туризъм. Заради спокойствието и тишината които предлагат нашите села в северния нископланински район на общината, през последните години има засилен интерес към свободния жилищен фонд там. Близостта на Средна гора и множеството микроязовири в района предлагат места за краткотраен отдих в края на работната седмица.

Пътната инфраструктура е от особено важно значение за икономическото развитие и подобряването на комплексната жизнена среда на общината. Затова нейното подобряване е водещ приоритет в плана за развитие на общината в следващите няколко години.

Топографска карта

• Лист от карта K-35-51. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-63. Мащаб: 1 : 100 000.

Външни препратки

• Официален сайт на община Братя Даскалови

Източници

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.