Горно Коняре
Горно Коняре (на македонска литературна норма: Горно Коњаре; на албански: Kojnare e Epërme) е село в Северна Македония, в община Куманово.
| Горно Коняре Горно Коњаре | |
| — село — | |
 „Успение Богородично“ | |
  Горно Коняре | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Куманово |
| Географска област | Жеглигово |
| Надм. височина | 408 m |
| Население | 1136 души (2002) |
| Пощенски код | 1308 |
| МПС код | KU |
| Горно Коняре в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено в котловината Жеглигово на четири километра северно от общинския център Куманово в западното подножие на планината Руен.
История редактиране
В края на XIX век Горно Коняре е българско село в Кумановска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Горно Койнаре е село, населявано от 224 жители българи християни.[1]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Койнари има 240 българи екзархисти и функционира българско училище.[2]
На 15 срещу 16 октомври 1910 година четата на кумановския войвода Йордан Иванов извършва атентат на железопътната линия край Табановце. За наказание Горно Коняре е блокирано от войска, начело с каймакамина Юсуф бей и юзбашията Хасан ефенди, шеф на обезоръжителната комисия. В селото са изтезавани Спас Тушев, Арсо Ристов, Геле Спасов, Андрея Денков, Стоимен Кръстов, Лазко Кръстов, Ване Кръстов. Всички мъже са арестувани.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Горно Коняре са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Горно и Средно Койнаре (Kojnare) като села с неясен етнически състав.[5]
Част от иконите в „Успение Богородично“ са на Димитър Папрадишки от 1928 година.[6]
В 1994 година жителите на селото са 1106, от които 499 македонци, 366 сърби, 236 албанци, 2 други и 3 не посочили националност. Според преброяването от 2002 година селото има 1136 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 565 |
| албанци | 255 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 314 |
| бошняци | 0 |
| други | 2 |
Бележки редактиране
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 217.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 126-127. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 27, 26 октомври 1910, стр. 4.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 839.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Николовски, Дарко. Фото архива на Антоние Николовски за Македонските зографи од крајот на XIX и почетокот на XX век: (Андонов, Зографски и Ванѓеловиќ). Скопје, Едиција Културно наследство, Министерство за култура на Р. С. Македонија, 2020. с. 103. (на македонска литературна норма)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
