Уикипедия

Горно Пожарско

Горно Пожа̀рско (на гръцки: Ανω Λουτράκι, Ано Лутраки, катаревуса: Ανω Λουτράκιον, Ано Лутракион, до 1922 година Άνω Πόζαρ, Ано Позар[2]) е бивше село в Егейска Македония, Гърция, разположено на територията на дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония.

Горно Пожарско
Ανω Λουτράκι
Църквата „Свети Йоан Предтеча“
Гърция
40.9806° с. ш. 21.9046° и. д.
Горно Пожарско
Централна Македония
40.9806° с. ш. 21.9046° и. д.
Горно Пожарско
Воденско
40.9806° с. ш. 21.9046° и. д.
Горно Пожарско
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областМъглен
Надм. височина500 m
Демонимгорнопожарени[1]

География редактиране

Горно Пожарско е било разположено 500 m надморска височина в северозападната част на котловината Мъглен (Моглена), на 20 km западно от демовия център Съботско (Аридеа), в южното подножие на планината Нидже над Пожарски бани.[3]

История редактиране

В Османската империя редактиране

В XIX век Горно Пожарско е българско село във Воденска каза на Османската империя. Според преданията селото е по-старо от Долно Пожарско, но постепенно намалява, тъй като жителите му слизат в Долното село.[3] Църквата „Свети Йоан Предтеча“ в Горно Пожарско е от средата на XIX век.[4] Църквата „Свети Георги“ също е стара.[5] Жителите са предимно скотовъдци.[3]

Повечето статистики не различават Долно и Горно Пожарско. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Бозарскени (Bozarskeny), Мъгленска епархия, живеят 1080 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Пожарско (Pojarsko) е посочено като село във Воденска каза с 218 къщи и 1000 жители българи.[7]

В 1881 година Пожарско е обрано от разбойника Бекир пехливан.[8] В 1883 година в Пожарско е открито българско училище.[9]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Пожарско живеят 2004 българи християни.[10]

Цялото население на Пожарско е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пожарско (Pojarsko) има 2240 българи екзархисти и в селото има българско училище.[11]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото с 2080 жители.[3]

В Гърция редактиране

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. По време на Първата световна война българските военни власти евакуират жителите на Горно Пожарско в Южна Сърбия.[3] След войната повечето жители на Горно Пожарско се връщат, но изграждат къщи в Долно Пожарско.[3]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горно Пожарско има 170 къщи славяни християни.[12] В 1922 година е преименувано на Лутракион. В 1981 година селото има 1066 жители.

В 1924 година 15 български семейства от Горно и Долно Пожарско се изселват в България - осем във Варна, шест в София и едно в Стара Загора.[1]

Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция (1946 - 1949). Повечето жители бягат в Югославия, а тези, които бягат в други селища в Гърция, след като се връщат, се установяват в Долно Пожарско и Горно е изоставено.[3] Запазени са църквите „Свети Йоан Предтеча“ и „Свети Георги“.

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1803[3][13] 79[3] 159[3] 185[3]

Личности редактиране

Родени в Горно Пожарско

Литература редактиране

  • Бицевски, Т. Прилог кон проучувањето на обредните песни во селото Горно Пожарско, Мегленско (Егејска Македонија), Македонски фоклор II /5-6, 1970, 81-104.
  • Бицевска, К. Деминутивни образувања кај именките во говорот на селото Горно Пожарско. – Литературен збор, 1984, № 5, 43—48.

Бележки редактиране

  1. ↑ а б Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 87. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 85. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/11358/374/16-3-1999 - ΦΕΚ 312/Β/5-4-1999 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-04-18. Посетен на 20 октомври 2014.
  5. ↑ Νομός Πέλλας. Προσκυνηματικές περιηγήσεις. σ. 10. Посетен на 11 септември 2022 г. (на гръцки)
  6. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  7. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
  8. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 300.
  9. ↑ Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
  10. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  12. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
  13. ↑ Заедно с Горно Пожарско.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Горно_Пожарско&oldid=12189013“.