Съботско (изписване до 1945 година: Сѫботско; на гръцки: Αριδαία, Аридеа, до 1922 година Σούμποσκο, Σούμποτσκο, Субоско, Субоцко,[2] до 1951 година Αρδέα, Ардеа[3]) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония.

Съботско
Αριδαία
Центърът на града
Центърът на града
СтранаFlag of Greece.svg Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областМъглен
Надм. височина150 m
Население6561 души (2011 г.)
ПокровителНикандър Мирски и Йоаникий Велики[1]
Пощенски код584 00
Телефонен код23840-2
Официален сайтwww.dimosalmopias.gov.gr
Съботско в Общомедия

ГеографияРедактиране

Съботско е разположен на 150 m надморска височина в центъра на котловината Мъглен (Моглена), на 20 km северно от град Воден (Едеса).[4]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Центърът на Съботско със статуя на Ангел Гацо.

В XIX век Съботско е село във Воденска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Каботско (Kabotsko) е посочено като село във Воденска каза със 184 къщи и 204 жители българи и 503 жители помаци.[5] Според Стефан Веркович към края на XIX век Съботско (Субоско) е българо-мохамеданско селище с мъжко население 467 души и 134 домакинства.[6]

В 1894 година Густав Вайганд в „Аромъне“ нарича Субочко главното село на Българо-Мъглен с 200 къщи, повечето мохамедански.[7]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Сѫботско живеят 460 българи християни и 800 българи мохамедани.[8]

В 1890 година в Съботско е открито българско училище, което към 1909 година е класно.[9] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Суботско (Soubotsko) има 656 българи екзархисти и в селото има българско училище.[10] В 1906 година градецът е издигнат в казалийски център на каза Караджаоваси. В 1907 година в Съботско е учредена българска църковна община. В центъра на града е издигната голяма двуетажна сграда за училището и общината. Учители са Симеон Михайлов от Велес, възпитаник на Солунската гимназия, Фания Филева от Охрид и Георги Аладжов от Зарово.[9] По-късно учител в Съботско е Аврам Шиленгов.[11]

До 1907 година българската община няма своя църква и се черкува в Цакони. На 10 март 1907 година Симеон Михайлов, Иван Попантонов, председател на българската община и други българи отсядат в дома на Иван Цакончев в Цакони.[9] На другия ден всички са избити от гръцки андарти.[12]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година сочи Съботско с 1856 български жители, от които 656 християни и 1200 мюсюлмани.[13]

По време на Балканската война 2 души от Съботско се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14] През Балканската война Съботско е заето от българска военна част, която след боевете при Нигрита е нападната от гръцки части и дава жертви убити и ранени. За разследване на инцидента е създадена анкетна комисия.[15] Екзархийският архиерейски наместник Никола Шкутов е арестуван и затворен в Берския затвор.[16]

В ГърцияРедактиране

След Междусъюзническата война Съботско остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Суботско има 6 къщи славяни християни, къщи 250 славяни мохамедани, 10 къщи власи християни и 35 къщи цигани християни.[17]

В 1924 година по силата на Лозанската конвенция и на негово място в 1922 – 1924 са настанени гърци бежанци и известен брой влашки семейства от Голема и Мала Ливада.[18] В 1928 година Съботско е смесено местно-бежанско селище с 204 семейства и 840 жители бежанци.[19]

Населението се занимава със земеделие, но има и чиновници, занаятчии и търговци. В градчето има фабрика за червен пипер.[13]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 1561[13] 1636[13] 1918[13] 2644[13] 3036[13] 3222[13] 3555[13] 4205[13] 4455[13] 5600 6561

ЛичностиРедактиране

 
Никодим Царкняс на среща с деца бежанци в Съботско

Виден жител на градчето е Теофилос Гацос (1930 - 2012), политик от Нова демокрация. Никодим Царкняс (р. 1942) е гръцки монах с македонско национално съзнание, активист преследван от духовните власти. Петрос Дурдумбакис (р. 1961) и Харис Костопулос (р. 1964) са музиканти, а Андонис Мину (р. 1958) е футболист

БележкиРедактиране

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 2 януари 2018. Архив на оригинала от 2018-01-29 в Wayback Machine.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  4. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 99. (на македонска литературна норма)
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156 – 157.
  6. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
  7. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 29.
  8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  9. а б в Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина. // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
  11. Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 429.
  12. Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина. // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
  13. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 100. (на македонска литературна норма)
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 882.
  15. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 161-162.
  16. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 185.
  17. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
  18. Дем Мъглен
  19. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30