Съботско (изписване до 1945 година Сѫботско; на гръцки: Αριδαία, Аридеа, до 1922 година Σούμποσκο, Σούμποτσκο, Субоско, Субоцко,[2] до 1951 Αρδέα, Ардеа[3]) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония.

Съботско
Αριδαία
Центърът на града
Центърът на града
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Надм. височина 98 m
Население 5600 души (2001)
Покровител Никандър Мирски и Йоаникий Велики[1]
Пощенски код 584 00
Телефонен код 23840 – 2
Официален сайт www.dimosalmopias.gov.gr
Съботско в Общомедия

ГеографияРедактиране

Съботско е разположен в центъра на котловината Мъглен (Моглена), на 20 километра северно от град Воден (Едеса) и има население от 5600 души (2001).

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Центърът на Съботско със статуя на Ангел Гацо.

В XIX век Съботско е село във Воденска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Каботско (Kabotsko) е посочено като село във Воденска каза със 184 къщи и 204 жители българи и 503 жители помаци.[4] Според Стефан Веркович към края на XIX век Съботско (Субоско) е българо-мохамеданско селище с мъжко население 467 души и 134 домакинства.[5]

В 1894 година Густав Вайганд в „Аромъне“ нарича Субочко главното село на Българо-Мъглен с 200 къщи, повечето мохамедански.[6]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Сѫботско е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 460 българи християни и 800 българи мохамедани.[7]

В 1890 година в Съботско е открито българско училище, което към 1909 година е класно.[8] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Суботско (Soubotsko) има 656 българи екзархисти и в селото има българско училище.[9] В 1906 година градецът е издигнат в казалийски център на каза Караджаоваси. В 1907 година в Съботско е учредена българска църковна община. В центъра на града е издигната голяма двуетажна сграда за училището и общината. Учители са Симеон Михайлов от Велес, възпитаник на Солунската гимназия, Фания Филева от Охрид и Георги Аладжов от Зарово.[8] По-късно учител в Съботско е Аврам Шиленгов.[10]

До 1907 година българската община няма своя църква и се черкува в Цакони. На 10 март 1907 година Симеон Михайлов, Иван Попантонов, председател на българската община и други българи отсядат в дома на Иван Цакончев в Цакони.[8] На другия ден всички са избити от гръцки андарти.[11]

По време на Балканската война 2 души от Съботско се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12] През Балканската война Съботско е заето от българска военна част, която след боевете при Нигрита е нападната от гръцки части и дава жертви убити и ранени. За разследване на инцидента е създадена анкетна комисия[13]. Екзархийският архиерейски наместник Никола Шкутов е арестуван и затворен в Берския затвор[14].

В ГърцияРедактиране

След Междусъюзническата война Съботско остава в Гърция. Част от българското му население се изселва в България и на негово място в 1922 – 1924 са настанени гърци бежанци.[15] В 1928 година Съботско е смесено местно-бежанско селище с 204 семейства и 840 жители бежанци.[16]

ЛичностиРедактиране

 
Никодим Царкняс на среща с деца бежанци в Съботско.

Виден жител на градчето е Теофилос Гацос (1930 - 2012), политик от Нова демокрация. Никодим Царкняс (р. 1942) е гръцки монах с македонско национално съзнание, активист преследван от духовните власти. Петрос Дурдумбакис (р. 1961) и Харис Костопулос (р. 1964) са музиканти, а Андонис Мину (р. 1958) е футболист

БележкиРедактиране

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 2 януари 2018.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σούμποσκον -- Αρδέα
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Αρδέα -- Αριδαία
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.156 – 157.
  5. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
  6. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 29.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  8. а б в Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември 1937, стр. 2.
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 190 – 191.
  10. Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 429.
  11. Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември 1937, стр. 3.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 882.
  13. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.161 – 162
  14. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.185
  15. Дем Мъглен
  16. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928