Постолар

(пренасочване от Горно Постолар)

Постолар (на гръцки: Απόστολοι, Апостоли, до 1926 Αποστολάρ, Апостолар[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, в дем Кукуш, в област Централна Македония с 1063 жители (2001).

Постолар
Απόστολοι
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Кукуш
Географска област Солунско поле
Площ 0,2 km²
Надм. височина 102 m
Население 1063 души (2001)

ГеографияРедактиране

Селото се намира в дъното на Солунското поле, на около 9 километра югозападно от град Кукуш (Килкис). Постолар се състои от три махали – Горно Постолар (Άνω Απόστολοι, Ано Апостоли), Средно Постолар (Μέσοι Απόστολοι, Меси Апостоли) и Долно Постолар (Κάτω Απόστολοι, Като Апостоли), които днес се водят административно като три отделни села – Горно и Средно Постолар в демова секция Карабунар, а Долно – в демова секция Ново Женско.

ИсторияРедактиране

 
Глава на Асклепий от Морилос, открита в Горно Постолар, късен IV век пр. Хр., Солунски археологически музей

В античността край Горно Постолар се намира селището Морилос.[2][3]

В Османската империяРедактиране

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Апостоли (Apostoli), Воденска епархия, живеят 480 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Постолар е посочено като селище в каза Аврет Хисар с 56 домакинства, като жителите му са 255 българи.[5] В началото на XX век Постолар е предимно българско село в Кукушка каза на Османската империя. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 240 жители българи и 50 цигани.[6] Цялото село на практика е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Postoular) има 288 българи екзархисти и в него работи едно българско училище с един учител и 27 ученици.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година седем души от Постолар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В ГърцияРедактиране

След Междусъюзническата война Постолар попада в Гърция. В 1926 година селото е прекръстено на Апостоли.[9] В 1928 година Горно Постолар е представено като чисто бежанско със 125 бежански семейства и 411 души общо, а Долно Постолар е представено като чисто бежанско със 131 бежански семейства и 482 души общо.[10]

В 1987 година църквата „Успение Богородично“ в Средно Постолар, която е от ΧΙΧ век, е обявена за защитен паметник.[11]

ЛичностиРедактиране

 
Дейци на ВМОРО от Кукушко. Трайко Косето Аджаларски, Мино Токлев и Доне Постоларски; Яне Лисичин Казановлия, Лазар Голов и Христо Дили-пале, 19 октомври 1904 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Родени в Постолар
  •   Доне Янов, български революционер от ВМОРО, четник на Аргир Манасиев[12]
  •   Йордан Григоров (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина[13]
  •   Коле Минев (Кольо Минов, 1877 или 1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[14]
  •   Костас Килтидис (p.1956), гръцки политик
  •   Кръсто Гогов (Гегов, 1870 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, Нестроева рота на 14 воденска дружина[15]
  •   Милан Постоларски (? – 1944), български революционер, войвода на ВМРО
  •   Мино Иванов (1874 – ?), четник на Аргир Манасиев[16], македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 2 рота на 14 воденска дружина[17]
  •   Петре Дельов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета[18]
  •   Петър Велев (Петр Вельов, 1877 – ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 14 воденска дружина[19]
  •   Петър Трайков (1883 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Мончев[20]
  •   Теодорос Парастатидис (р. 1952), гръцки политик, роден в Горно Постолар
  •   Христо Трайков Стамболиев – Малкия, български анархист, убит от българската полиция през май 1925 година при разпити[21]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Αποστολάρ – Απόστολοι
  2. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/57683/3282 π.ε./17-4-1996 - ΦΕΚ 294/Β/3-5-1996. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 26 юни 2018.
  3. Делев, Петър. История на племената в Югозападна Тракия през I хил. пр. Хр.. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2014. ISBN 978-954-07-3691-4. с. 42.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  5. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995. стр. 162-163
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр.165.
  7. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, рр. 98-99.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 871.
  9. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  11. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ34/24412/504/8-6-1987 - ΦΕΚ 378/Β/27-7-1987. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 20 ноември 2014.
  12. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 184.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 441 и 442.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 179.
  16. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 291.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 203.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 118.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 727.
  21. Г. Балкански, История на безвластническото движение в България (очерк), Париж, 1980, взето от anarhija.freediscussions.net/t110-topic на 7.07.2012 г.