Георги Василев Мончев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Георги Мончев
Георги Мончев
български революционер
Тодор Александров и Георги Мончев
Тодор Александров и Георги Мончев

Роден
Починал
Георги Мончев в Общомедия

БиографияРедактиране

Мончев е роден в 1883 година в Прилеп, тогава в Османската империя. Син е на Васил Мончев и брат на Борис Мончев и Петър Мончев. Баща му се преселва в Солун. В 1902 година завършва със седемнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] В гимназията влиза във ВМОРО. По време на Илинденско-Преображенското въстание взима участие в много сражения с османските войски като четник на Георги Сугарев[1] или Дамян Груев.[3] След въстанието е член на Солунския окръжен революционен комитет.[3] В 1906 година при Мацановата афера е принуден да замине за Свободна България.[1]

От 1906 до 1908 година е четник на Александър Китанов и Гоце Междуречки.[4] Участва като делегат на Кюстендилския конгрес на ВМОРО. След Младотурската революция в 1908 година става активист на Съюза на българските конституционни клубове.

В 1911 година е четник в Кукушката чета.[1] В 1912 година е арестуван и осъден на заточение.

 
Тодор Александров, Христо Матов, Георги Мончев, Владимир Сланков и Никола Иванов в Димотика през Балканската война.
 
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Мончев (15-и във втората колона).

При избухването на Балканската война в 1912 година Мончев оглавява партизанска чета № 27 от 10 души четници[5] на Македоно-одринското опълчение, която действа в Кукушко и Солунско. След това служи във Втора рота на Петнадесета щипска дружина, а през Междусъюзническата война - в Сборната партизанска рота на МОО. Ранен е при отбраната на Кукуш на 26 юни 1913 година и след несполучлив опит да се самоубие, попада в безсъзнание в гръцки плен. Умира от раните си в Солун на 25 август (6 септември)[6]. Носител е на орден „За храброст“ IV степен.[1][7]

БележкиРедактиране

  1. а б в г д Адамовъ, Тод. попъ. Прилепъ въ революционнитѣ борби. // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). София, Издание на Илинденската Организация, май 1940. с. 5.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 97.
  3. а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 110.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 111.
  5. Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 109.
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 311.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 472, 893.