Господинци
Господѝнци е село в Югозападна България, област Благоевград, община Гоце Делчев. До 1934 година името на селото е Циропол.[2]
Господинци | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 477 души[1] (15 март 2024 г.) 35,8 души/km² |
Землище | 13 353 km² |
Надм. височина | 560 m |
Пощ. код | 2914 |
Тел. код | 07525 |
МПС код | Е |
ЕКАТТЕ | 17347 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Благоевград |
Община – кмет | Гоце Делчев Владимир Москов (БСП – Обединена левица; 1995) |
Кметство – кмет | Господинци Ахмед Ходжов (ПБСД) |
География
редактиранеСело Господинци се намира в планински район.
История
редактиранеНад селото е разположена античната и средновековна Господинска крепост, охраняваща прохода Момина клисура. В XIX век Циропол е българо-мохамеданско село в Неврокопска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Зирополе (Ziropolé) е посочено като село с 55 домакинства и 140 жители помаци.[3] Според Стефан Веркович към края на XIX век Церово (Зирополе) има християнско мъжко население 55 души, което живее в 187 къщи.[4]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
„ | Цирополе, на С от Неврокоп. Разположено е в една долинка до Надумшница, приток от Места. Жителите са всички помаци, земледелци. 50 къщи. Около Цирополе се виждат развалини от няколко стари църкви. Една от тях помаците и сега си я казват „Св. Дух“.[5] | “ |
Според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 270 българи-мохамедани[6] в 45 къщи.[7].
Население
редактиранеЕтнически състав
редактиране- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]
Численост | |
Общо | 508 |
Българи | 498 |
Турци | - |
Цигани | - |
Други | - |
Не се самоопределят | - |
Неотговорили | 6 |
Културни и природни забележителности
редактиранеВ село Господинци може да се видят красиви релефни форми. Сред най-известните забележителности са: Цирива скала, пещерата Салъхова дупка, която все още не е изследвана. Каньонът в местността Караасанов мост, който се намира на някогашния пряк път към село Осиково е една много красива местност. Над селото се извисява самотният връх Градището, на който е имало крепост от Втората българска държава. Оттук идва някогашното име на селото: полис – град, цир – връх → Цирополис. Градището, погледнат от която и да е страна, има форма на пирамида.
Бележки
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 128-129.
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 10.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 195.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 273.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.